Катя Колева

Благодаря, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми вносители! Искам да започна с думите на господин Чуколов, с които той завърши: средна минимална работна заплата за държавите от Европейския съюз. Е те такова нещо в Европейския съюз няма. Няма такова понятие „средна минимална работна заплата”. В повечето от европейските страни минимална работна заплата не съществува като стандарт, но варира като един размер. Общо 20 страни от Европейския съюз имат въведена минимална работна заплата.

Група държави като Германия, Италия, Австрия и скандинавските страни нямат минимална работна заплата. В Италия и Австрия например минималната работна заплата е само по колективни трудови договори. Когато се сравнява минималната работна заплата в абсолютни числа, трябва да се има предвид и стандартът на живот в съответните страни.

В България по данни на Евростат минималната работна заплата е 148 евро, но ако се направи съпоставка със средната работна заплата, у нас това съотношение е 33,7% или 439 евро. В страните от Европейския съюз това съотношение варира между 30 и 50% от средното брутно месечно възнаграждение. По тези показатели България изпреварва пет страни от Европейския съюз. В Румъния например минималната работна заплата е 33,3% от средната. В България съществува механизъм за определяне на минималната работна заплата и всяка година тя се определя на базата на преговори между синдикатите и работодателите, след това се внася за обсъждане в Съвета за тристранно сътрудничество и впоследствие – в Министерския съвет. Този механизъм се спазва и от това правителство.

Да, наистина от много ниски нива тръгна минималната работна заплата в България – от 240 лв. през 2009 г., а от 1 май 2012 г. тя стана 290 лв., каквато е и към момента, но от 1 януари 2013 г. ще бъде променена на 310 лв. въпреки несъгласието на бизнеса. На нас също ни се иска да растат минималните заплати в България и да се увеличават доходите на хората. Въпросът е дали бизнесът и икономиката могат да плащат тези заплати.

Това, което Вие сте направили като предложение в чл. 244 от Кодекса на труда, а именно минималната работна заплата да не бъде по-малка от средната минимална работна заплата за държавите от Европейския съюз, поставя бизнеса и икономиката пред такава ситуация, тъй като в момента много рискуват и няма да могат да изплащат тези пари. Това ще се отрази изключително тежко на пазара на труда. През последните години в България се забелязва трансформация и промяна в икономиката. И на нас всички ни се иска да станат все повече тези предприятия, които ще могат да си позволят да плащат по-високи заплати.

Определянето на минималната работна заплата е на базата на преговори между синдикати и работодатели. Становището им към настоящия момент е, че дори не трябва да се говори за минимална работна заплата, тъй като тя защитава само хората, които са с най-ниска или дори без квалификация на пазара на труда. Това дава възможност всяка година да се договарят минимални осигурителни прагове, както беше направено и през тази година – непрекъснато да растат всяка година по отделните икономически дейности. Сключват се браншови колективни трудови договори по отделните браншови отрасли, и то с пъти по-големи заплати, особено в експортно ориентираните отрасли като енергетика, машиностроене. През следващите години България, сменяйки профила си на икономиката, ще има все повече предприятия, в които ще може да се повишава работната заплата с все по-бързи темпове.

С направеното предложение за промени в Кодекса на труда относно минималната работна заплата България ще надвиши значително актуалната за страната средна работна заплата, което освен че е икономически абсурдно, ще е без прецедент, без аналог и с непредвидими последици.

В този смисъл Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепи този Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Благодаря.