Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз също считам, че думата „просвета” е по-доброто наименование на заглавието, по-правилната дума. За това изхождам от исторически съображения. Някога – след Освобождението от турско робство, министерството се е казвало Министерство на просвещението или просветата, казано по днешному. Винаги трябва да държим сметка исторически относно институциите и институционалността на нещата и винаги е по-правилно да наименуваме нещата...

Реплики?

Заповядайте, господин Андонов.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Разбира се, че българският език има много красиви думи като просвета, като светлина, като бъднина, но, господин Шопов, просветата не касае образованието. Човек може да се просвещава вкъщи, четейки литература, може да се просвещава, ходейки на музеи, ходейки на други културни институти. Читалището не е образователна институция. (Реплики от КБ.)

Така че с предложеното наименование на закона – Закон за предучилищното и училищ...

Само че ние не можахме да я разберем.

Втора реплика – госпожа Добрева.