Лилия Христова

Уважаеми господин Осман, съгласна съм с Вас, че в планинските местности проблемът с транспорта е много сериозен. За мен обаче това не означава, че децата, които живеят в тези райони, трябва да имат различен достъп до качествено посещаване в детска градина, а по-нататък и в училище. Във връзка с това в закона точно затова се предвижда почасово, полудневно и различни форми, които родителите на тези деца да преценят да ползват. Паралелно с това държавата и сега осигурява средства за транспорт за 5-годишните, което е голямо улеснение за родителите.

От друга страна, далеч съм от мисълта, че 4-годишните деца ще бъдат возени с големите деца в автобуси. При всички положения ще се създадат условия, отговарящи на възрастта за превозването. И сега децаот тези райони, които ходят на детски градини, родителите им ги возят със собствен транспорт. Съответно тези родители ще могат да получават необходимите средства за транспорт.

Искам да кажа, че териториалното устройство на страната не може да бъде проблем децата да се лишават от достъп до детска градина.

На господин Хамид искам да кажа: да, задължително има императивен текст, но в 65-и текст се казва какви форми на обучение могат да изберат родителите. Тук въпросът касае детската градина, не става въпрос за същинския начин на обучение, както е в училище. Точно заради това предложих отлагането на разискването и гласуването на Раздел ІV, за да можем като комисия да намерим най-удачния текст и да излезем с разумно предложение да удовлетворим исканията на семействата, които не желаят да участват във формите, посочени в чл. 65.

На господин Терзийски искам да кажа, че не може да бъде политическа амбиция нещо, което е против доброто на децата и мисля, че това е популизъм. Ще спра дотук. Благодаря.