Йордан Андонов

Благодаря Ви.

Господин Николов, разбира се, че трябва да говорим в контекста на Европейския съюз и ще Ви приложа някои цифри. В заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно Стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението (ЕСЕТ 2020 г.) очакваният минимум към страните – членки на Европейския съюз, до 2020 г. е да бъдат обхванати най-малко 95% от децата на възраст между 4 години и започването на задължително начално образование. По този показател България към момента се нарежда сред последните страни в Европейския съюз със 79,2%. Ще ми се да настигнем челниците в тази класация, които са: Франция – 100%, Белгия – 99,1%, Холандия – 99,6%, Италия – 97,1%, Испания – 99,4%, Дания – 98,1%. Те вече са достигнали и надвишили очакваните стойности.

Възрастта за започване на училище в по-голямата част, както и вчера говорихме, от страните в Европа е 6 години, в някои страни, като Великобритания и Малта, е 5 години, а в Ирландия – дори 4 години.

Докладите от международното изследване на уменията за четене на учениците от четвърти клас от 2001 г. и 2006 г. показват, че българчетата, които са посещавали детска градина две, три или повече години, имат по-добри постижения, отколкото децата били в детска градина една година или за по-кратко време. През 2005 г. разликата между българските четвъртокласници, които са посещавали по-дълго детска градина, и техните връстници, които не са посещавали градина, е 18 точки, а през 2006 г. нараства двойно до 35 точки. Анализите на нашето министерство показват, че с всяка изминала година детската градина има все по-голяма и важна роля за грамотността на българските ученици. Благодаря за вниманието.