Асен Агов

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Инициативният комитет „Не на измамата Белене” не може да насмогне на лъжите на БСП. Направо не можем да насмогнем! Днес отново ни затрупаха с лъжи и моята цел днес, от името на Синята коалиция, е да започна да ги опровергавам.

Започваме с една от най-натрапваните неистини, които се отнасят до закриването на четирите малки блока на АЕЦ „Козлодуй”. Цялата истина по този драматичен епизод ще изложим днес пред Вас, уважаеми народни представители, за да влезе веднъж завинаги в стенограмите на Народното събрание и за да спрат, надяваме се, злонамерените интерпретации.

На срещата си в Мюнхен през 1992 г. Г-7 приема политика за ядрената безопасност в страните от Централна и Източна Европа. Тя предвижда финансова подкрепа за спешни краткосрочни програми за повишаване на безопасността и стратегия за извеждане на блоковете в средносрочен период. Мотивите са ясни – последиците от Чернобилската ядрена катастрофа още не са овладени, а повечето съветски реактори в бившия вече комунистически блок са от този тип.

В същата тази година в България тече политическа драма. Премиерът Филип Димитров иска вот на доверие, губи го и правителството му пада. Президентът Желев натоварва своя съветник Любен Беров да състави ново правителство с мандата на ДПС. То е гласувано тайно на 30 декември 1992 г. Ето и стенограмата за резултата от вота, в който СДС не участва. Докладчик, председател на комисията, е нашият колега Ремзи Осман. И той казва следното: „Въз основа на резултата от проведеното тайно гласуване на основание – изброява членовете на Конституцията и Правилника, Народното събрание реши: избира Любен Борисов Беров за министър-председател на Република

България”. И слушайте сега какво пише в стенограмата: „Всички депутати от БСП и ДПС стават прави и бурно ръкопляскат”. Така е подменена волята на избирателите от 1991 г., когато те със сигурност не са искали правителство на БСП и ДПС.

Шест месеца по-късно с подозрителна бързина се развиват събития, които решават съдбата на І и ІІ блок на АЕЦ „Козлодуй”. На 7 юни 1993 г. тогавашният министър на енергетиката Никита Шервашидзе е упълномощен от кабинета Беров да преговаря с Европейска банка за възстановяване и развитие за помощ от 24 милиона екю за укрепване на безопасността на блоковете. Преговорите траят няколко дни и на 16 юни 1993 г., тоест седем дни по-късно, споразумението вече е одобрено от правителството на Беров. Със свое Решение № 329 написва: „Дава съгласие за подписването на договора, при условие че спирането на І и ІІ блок на АЕЦ „Козлодуй”, което се очаква не по-късно от 1 април 1997 г.”. Ето това свършва правителството на БСП и ДПС с министър-председател Любен Беров.

Беров си отива година и три месеца по-късно. Изборите през студения декември на 1994 г. излъчват кабинета на лидера на БСП Жан Виденов, който само за две години катастрофира България.

Правителството на Иван Костов получава в наследство освен астрономическата инфлация, съпътстваща икономическия колапс на България, и задължението да спази подписаното споразумение за І и ІІ блок на АЕЦ „Козлодуй”. До края на своя мандат той не ги затваря и на 15 май 1998 г. пише писмо до европейския комисар по разширяването Ханс Ван Ден Брук, в което посочва: „Нашата позиция е, че блокове І и ІІ трябва да продължат работа до 2005 г., а блокове ІІІ и ІV до 2010-2012 г.”.

Костов се придържа към тази позиция, и аз съм свидетел на това, неизменно в последвалите тежки присъединителни преговори. Те водят до меморандума, подписан на 29 ноември 1999 г. от министъра на външните работи Надежда Михайлова и новия комисар по присъединяването Гюнтер Ферхой.

В този документ предмет на много спекулации отляво, и пригласяни от други политически партии в този Парламент, няма – подчертавам няма – съгласие между българското правителство и Европейската комисия за датите за закриване на блоковете. Но по-съществената му стойност е, че меморандумът избягва задължаващото споразумение за закриването на блоковете. Така вратата за удължаване на живота им остава отворена.

Тази стойност се потвърждава от последващите събития, когато кабинетът на Сакскобургготски решава през 2002 г. да закрие блокове І - ІV преждевременно. Актът на Министерския съвет е обжалван пред Върховния административен съд от 11 народни представители. Тук ще кажа няколко добри думи за БСП, сред които са и днешните депутати Ангел Найденов, Михаил Миков, Любен Корнезов, Емилия Масларова и Петър Димитров.

В Решението си № 164 от 9 януари 2003 г. 3-членният състав на Върховния административен съд приема закриването на І и ІІ блок, защото има международно споразумение за това, постигнато от правителството на Беров, но отхвърля закриването на блокове ІІІ и ІV, защото има само меморандум, но не и споразумение за тях.

Милко Ковачев – министър на енергетиката, Меглена Кунева –и тук става вече интересно – министър по европейските въпроси и главен преговарящ, и Соломон Паси – министър на външните работи, обжалват решението на съда, но искането им за затваряне на блокове ІІІ и ІV е отхвърлено със същите мотиви от 5-членния състав на Върховния административен съд с Решение № 3044 от 28 март 2003 г.

Нито Кунева обаче, нито Сакскобургготски се съобразяват със съдебните решения – затварят блоковете, съответно в 2003 и 2006 г., и приключват преговорите за членството на България в Европейския съюз. В същото време те гласувате решение за възобновяване на „Белене”. И ето къде се връзват нещата.

През февруари 2004 г. Меглена Кунева казва: „Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото”. А по-късно пред Народното събрание по повод решението на Министерския съвет на въпрос на народен представител казва следното: „Аз принадлежа към тези хора, които са гласували „за” и са подкрепили развитието на ядрената енергетика по отношение на централата „Белене”.” Да Ви прилича това на един въпрос? Прилича Ви, сигурно!

Така АЕЦ „Козлодуй” беше принесен в жертва на измамата „Белене”. Затова бойкотът на референдума е скритото „да” за тази измама. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от СК и ГЕРБ.)