Йордан Бакалов

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз не разбирам Вашето раздразнение от това, че беше поставен въпросът: има ли България нужда от две служби? Никой не е казал, че става въпрос за закриването в момента, примерно на „Военна информация” или на Военното разузнаване. Някой да го е казал и да го е твърдял? Аз поне не съм го чул. Така че ако се състои този политически дебат, а той явно няма да се състои и в бъдеще време, тогава вече ще се реши примерно коя от службите ще има превес над другата ,защото и това е един от елементите, които се съобразяват и понякога притесняват служителите на едната или на другата служба. Ясно е, че този дебат няма да се състои.

Другият дебат, който трябваше да се състои и аз не напразно поставих въпроса, знаейки, че донякъде в правилата това не е изписано, че има сериозни разлики между единия законопроект и другия. Включително и в определенията, примерно като разузнавателна информация, като това, че едните я обработват, другите не я обработват и я предоставят. Така че съвсем резонно и нормално според мен беше да се гледат и двата законопроекта – и на „Военна информация” и на Държавна агенция „Разузнаване” заедно.

Другият важен въпрос, който се разгледа и за който военните могат да бъдат специално поздравени, е това, че се дава възможност да се назначи на тази специална служба и цивилно лице, което е политическо лице, което е западният модел. Не във всички държави, естествено. Но така или иначе този модел го има. Докато, примерно Държавна агенция „Разузнаване” изобщо не допуска това. Даже така, както е в ДАНС – десет години стаж в самата структура и всичко останало.

Ако трябва да се върна в началото и малко да се пошегувам, никой не е казал, че точно „Военна информация” ще бъде закрита. Особено като гледам и Вашите напредничави идеи.

Другото, което определено прави впечатление, е това, че самият вътрешен контрол – да, наистина, вменява се на шефа на Военното разузнаване да изпълнява изброените задачи, както и да инспектира изпълнението на задачите, и т. 8 „да организира инспекции” и т.н. Има обаче модел с назначаване на инспектор, което мен лично ме кара да си мисля, че при писането на единия и на другия закон тези два екипа май не са си говорили много-много. И съвсем резонно е предложението от господин Костов, че най-лесно щеше да стане да бяхме изработили един общ закон за разузнаването с нюанси, естествено за стратегическо, оперативно и тактическо военно разузнаване и темата да приключи. И няма защо тук в един момент да се сърдим, да се обичаме, да се женим или развеждаме. Защото днес точно това се прави.

Така или иначе моментът, когато се прави вътрешна инспекция, въпреки че аз там имам сериозни забележки към другия закон, защото самият шеф на служба назначава самия инспектор и е подчинен на инспектора, само че докладът е на министър-председателя. Но в тази служба, специално във военното разузнаване, това го няма.

Следващото – няма как да го подмина и това донякъде е политическото прикриване на самата служба. Член 29, ал. 2: „Службата създава и поддържа собствен архив и специална картотека за съхранение на документи, сведения и данни за чужди граждани”. И по-нататък „Материалите по ал. 2” – тоест за чуждите граждани – „не се предоставят на Комисията за разкриване на документите… с дългото заглавие на Държавна сигурност.

Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, така нареченият „Закон за досиетата” изобщо не третира материята, изобщо не третира чуждите граждани. Хайде да започнем вече да изпълняваме тези закони, които ние самите приемаме. Вие искате да кажете и политически си прикривате в момента службата за това, че вероятно имате определена агентура от чужди граждани. И това го предавате на Комисията по досиетата. Там изрично е казано – за български граждани. Там изрично е казано – за хора, които са съпричастни към бившата Държавна сигурност. Така че не виждам изобщо защо трябва по този начин да се прикрива службата с ал. 3, както и притесненията, примерно, на някои мои колеги по т. 5 за организиране и провеждане. Естествено, че когато имаш данни и факти за определено лице, което е на територията на България, да не споменавам и на каква друга територия може да се намира, и това лице е, примерно от контингента на партньорска служба, естествено че тази операция ще става съвместно с чуждата служба. И тогава, реално погледнато, вече отиваме към следващия елемент, който не е добре разработен в този законопроект.

Иначе достойнствата на този законопроект ги има, но не е добре разработен, примерно, парламентарният контрол. Казва се, че се контролира от комисия, но точно коя комисия и как изобщо не е добре разработено. Така че работната група след това наистина трябва да помисли точно по този въпрос, защото, ако има политическо ръководство самата военна служба начинът на контрол е един. Ако обаче има професионалист, начинът на контрол е съвсем друг. Всичко това трябва да се съобразява.

И накрая, за да не стана многословен, ще завърша с чл. 58: „Координацията и взаимодействието на Военното разузнаване с министерства и ведомства, служби за сигурност и служби за обществен ред се осъществява от службата въз основа на съвместни инструкции на министъра на отбраната, ръководителя на съответното министерство, ведомство или служба”.