Веселин Методиев

Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаема госпожо заместник-министър, колеги! Аз съм „за” този текст. Изказвал съм се в комисията защо съм „за”, изказах се на първо четене защо съм „за”, но не мога да не изпълня това свое задължение да взема думата и сега – в рамките на тези минути. Няма абсолютно никакъв проблем, както колегите от ляво съзират някаква конспиративна теория за заговор между някакви хора, които са внесли законопроекта, и други, които се занимават с частно образование в България.

Колеги от ляво, има друг, по-голям проблем. В момента има мода, тя е европейска, тя е американска – нарича се homeschooling. Аз лично съм много притеснен от тази мода, защото смятам, че училището е институция и че трябва да има максимална възможност тези институции да функционират, именно за да социализират детето. Homeschooling изключва училището като институция.

Дали тези родители са прави или не, не е тема на нашия дебат и няма да бъде, за радост, защото всеки има право да решава сам за себе си в една демократична държава.

Въпросът е: правилата, които изработва държавата, създават ли шанс или не създават такъв?

Вносителите с тази своя инициатива – парите следват ученика, да бъде доведена до край, нещо, което започна в края на 90-те години на миналия век и сега завършва с този текст, дават отговор на този изключително наболял в момента въпрос.

Дали има опасност от конкурентна среда, която рязко да се смени в полза на частната училищна мрежа и там да отиде елитът на българската нация, като под „елит на българската нация” разбираме богатите хора – това е доста остарял възглед. Той в някаква степен е марксистко-ленински много отдавна, той е болшевишки – не се занимавайте с него. Неадекватен е – в смисъл времето стана друго. Времето позволи на знаещите, можещите, независимо от коя социална страна на имането са, в едно общество да успяват.

Толкова много хубави примери има. Може да си заможен и да си много глупав. Няма никакъв шанс, никакво училище да те направи умен – няма как да стане, не е възможно. Ще си останеш глупав и заможен. Същото може да се случи и в обратната процедура. Това е някакво жалене по младост, което сигурно има избирателно-електорален смисъл, но няма съдържателен.

Освен това, каква е българската реалност? Българската реалност е – ако сбъркам голямото число, да ме поправите: училищна мрежа – над 3000 държавна и общинска, и над 100 частни. То е капка в морето, то е нищо, то е мъничко. В някаква степен е детенце, което трябва да бъде отглеждано, ако имаме идеята да се грижим за това, ако искаме да се грижим за образователната система като цяло.

Отнасям се с много голямо желание да Ви бъда полезен, не че ще го постигна сигурно. Говоря за левицата.

Искам да се разбере, че не можем да зачертаем частната инициатива в образованието. Защо да го правим? Кому е нужно това?

Държавата казва така: изработен е норматив, този норматив „парите следват ученика” ще върви и след тези деца. Нека да върви. Какво лошо има в това? Каква заплаха се видя? Защото тук се чуха много тежки, страшни думи. Няма такива неща.

Дори мисля, ще си позволя прогноза: тъй като смелостта на вносителите е обезкуражена от липсата на смелост в Министерството на финансите и се отмества от това във времето, тоест отишла е някъде през 2016 г., а сега сме 2013, такива отмествания означават, че това не влиза в сила и през 2016. Господ Бог знае може би кога ще влезе в сила.

Ако избирателното тяло вземе та се наклони наляво, може да не влезе и през 2020, пак Господ Бог знае и българските избиратели в случая.

Така че това е само вайкане, много характерно за нашата действителност – обичаме да се вайкаме.

Няма да го подкрепите, имате идеологическа преграда за подкрепа, но за честта на стенограмата мисля, че бях длъжен да кажа тези думи. Благодаря Ви, госпожо председател. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)