Ивелин Николов Николов

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В обсъждането още на Раздел І предложението ни за запазване на областните ресурсни центрове, които да подпомагат образованието и обучението на децата със специални образователни потребности, беше отхвърлено. Въпреки това ние отстояваме и тук това наше предложение, където формулираме институциите в сферата на образованието. Виждате го и в последващите членове – 28, 31, 32 и 33.

Мотивът, че тези областни ресурсни центрове излишно харчели пари и били административно раздути, е несъстоятелен при ситуация, когато е сигурно, че малките общини нямат ресурс, с който да осигурят обгрижване на деца със специални образователни потребности.

Още веднъж се опитвам да Ви помоля да вникнете в ситуацията, в която община с 2-3-8-12 хил. жители има едно средно училище, в което се появяват не едно, а пет деца с различни специални образователни потребности. Тогава директорът на училището трябва да назначи пет различни ресурсни учители в това училище. Това не е по неговите сили и тези деца на практика остават извън обгрижването – ще си стоят вкъщи, особено след закриването на помощните училища, за които ще се говори малко по-късно. Тези деца остават вкъщи, водим ги по списъци, че са в масовото училище, вземаме за тях пари, а детето вместо да се социализира, вместо да получава необходимото образование, остава извън целия процес на социума.

Съществуването на областните ресурсни центрове през последните повече от шест години показа, че те могат да се справят и да покриват деца със специални потребности на територията на целите области. Това, че в отделни области имало раздуване на разходите, е проблем на тези отделни области. Мога да Ви дам десетки примери с областни ресурсни центрове, които работят ефективно и директорите на всяко едно училище са доволни от съвместната работа с ресурсните учители от тези центрове. Така че Ви моля да помислите – нещо, което е създадено, функционира добре, да не бъде закривано с лека ръка.