Георги Пирински

Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Във връзка с всичко, което досега беше казано, възниква един въпрос: защо гръцката страна с нота отказва да денонсира това споразумение и защо руската страна – вече в рамките на смесената компания, също отказва, при положение че са такива астрономически загубите от реализирането на този проект, при положение че едва ли не няколко поредни становища са категорични, че не може да се реализира на някаква разумна икономическа основа? Защо тези две страни не желаят той да бъде прекратен?

В тази връзка е въпросът, който зададох и в Комисията по външна политика и отбрана. Забележете, този законопроект беше разпределен и на Комисията по външна политика – неслучайно. В периода от 9 декември 2011 г., когато е връчена нотата на българското правителство, до декември 2012 г., когато се предприемат стъпки за денонсиране, водени ли са разговори, преговори, контакти и с двете отделни страни, и в тристранен формат?

Имайте предвид – това е споразумение, което е междуправителствено, ратифицирано от отделните парламенти, очевидно с много сериозни съображения, свързани с алтернативна връзка между Черно и Егейско море за транспортиране на суров петрол. Всички разбираме не чисто икономическите аспекти на такъв проект, те са и екологични от гледна точка на риска в пренатоварения Босфор, и по-общи от гледна точка на развитието на региона.

Няма да развивам по-дълго съображенията, които могат да се развият във връзка с този въпрос. Но накрая ще отбележа, че всички разсъждения, които прозвучаха и тук, и в комисиите, свързани с риска за екологията, не фигурират в мотивите на вносителя – Министерският съвет, по този законопроект. Единственият мотив, и то с половин ред, е свързан с онова, което беше прочетено от финансовия министър за „търговски неосъществим и неприемлив за банка”, без да има каквито и да било по-нататъшни аргументации в това отношение, повечето от които впрочем са от 2009 г. Така че тази емоционална реакция, която е свързана безспорно с опасение, че може да настъпи екологичен риск, и то със сериозни мащаби, не фигурира в съображенията на правителството.

Нещо повече, представителят на Министерството на финансите –от специализираната дирекция „Държавно юрисконсулство”, господин Кондов на заседанието на Икономическата комисия ясно е заявил, че в доклад на министъра на околната среда и водите е дадено становище, че проектът няма да има вредни последици за околната среда. Толкова! Защо въобще така се навива тази теза за катастрофическите екологични рискове, които трябва да бъдат съображението, което да определи нашето решение?

Начинът, по който се подхожда към този въпрос, по който той днес се представя в Народното събрание, е още една илюстрация за напълно безотговорния начин, по който това правителство и Вашето мнозинство третират такива въпроси в Четиридесет и първото Народно събрание! Четиридесет и второто надявам се да бъде от качествено по-високо равнище на отговорност.