Димитър Чукарски

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес наистина водим един дебат по тема, която едва ли е най-актуалната за последните часове от работата на Четиридесет и първото Народно събрание. Мен не би ме притеснявало това, че тук се излагат различни тези „за” и „против” от екологична, икономическа или друга гледна точка. Мен ме притеснява това, че две седмици подред ние се занимаваме с една риторика, която потвърждава отново избрания курс на небалансирана външна политика от България, който се води. Мен ме притеснява това, че ние прибягваме до един акт на денонсиране, който в международните отношения категорично не прави добро послание и не отправя добри сигнали към една страна, която, така или иначе, е единственият инвеститор в българското Черноморие, единственият инвеститор в българските курорти, единственият инвеститор в българското строителство и един от най-големите инвеститори в българския туризъм.

Аз виждам, но не мога да разбера защо флагманът на това говорене, а именно представителите на Синята коалиция, си разиграват коня в продължение на три седмици в последните дни на работата на Народното събрание и Народното събрание –не знам защо пък приема тези решения.

Искам да Ви кажа нещо друго, което е риторичен въпрос и искам някой да даде отговора. Как може една политическа формация, която упражнява антируска риторика в продължение на толкова много години, да даде най-големия обект на българската икономика по време на своето управление точно в руски ръце? Става въпрос за „Нефтохим”. Каква е била мотивацията това да се случи? Това е моят въпрос и аз го поставям пред Вас, пред залата и се надявам да вземем тук правилно решение за бъдещето на България, а не просто за един обикновен случай, който е внесен днес за обсъждане в пленарната зала. Благодаря Ви.