Докладчик Диан Червенкондев

„Раздел ІІ – Категоризиране на места за настаняване и прилежащи към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи и прилежащите към тях заведения за хранене”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 122, който става чл. 119.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 123, който става чл. 120.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 124, който става чл. 121.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 125, който става чл. 122.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 126, който става чл. 123.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 127, който става чл. 124.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 128, който става чл. 125.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 129, който става чл. 126.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 130, който става чл. 127:

„Чл. 127. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на ЕККСТО определя категорията на:

1. местата за настаняване:

а) хотели – категория „три звезди”, „четири звезди” и „пет звезди”, и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения;

б) апартаментни туристически комплекси – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3;

в) вилни селища – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 4;

г) туристически селища – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 5;

д) вили – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 6;

2. самостоятелните заведения за хранене и развлечения – категория „четири звезди” и „пет звезди”;

3. туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене – всички категории, съгласно чл. 125 и 126.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.131, който става чл. 128:

„Чл. 128. Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на ОЕККТО определя категория на:

1. местата за настаняване, както следва:

а) хотели – категория „една звезда” и „две звезди”, и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечени

б) мотели – всички категории, и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2;

в) семейни хотели – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 2, т. 1;

г) хостели – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 2,

т. 2;

д) пансиони – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 2,

т. 3;

е) почивни станции – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 2, т. 4;

ж) стаи за гости – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 2, т. 5;

з) апартаменти за гости – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 2, т. 6;

и) къщи за гости – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 2, т. 7;

к) бунгала – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 2,

т. 8;

л) къмпинги – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 2,

т. 9;

2. самостоятелните заведения за хранене и развлечения - категория „една звезда”, „две звезди” и „три звезди”;

3. заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове – всички категории за съответния вид, съгласно

чл. 124.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 132, който става чл. 129:

„Чл. 129. (1) Лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в места за настаняване и в заведения за хранене и развлечения, или упълномощено от него лице подава до съответния категоризиращ орган заявление за категоризиране по образец, към което прилага:

1. декларация по образец за регистрация в Търговския регистър с посочване на ЕИК или копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз;

2. декларация, че лицето не е в ликвидация – за лицата, които не са търговци;

3. справка по образец за професионалната и езиковата квалификация на персонала в обекта;

4. копия на документите, удостоверяващи образованието или професионалната квалификация, стаж в туризма и езиковата квалификация на управителя на туристическия обект, съгласно изискванията на наредбата по чл. 121, ал. 5;

5. формуляр по образец за определяне на категорията;

6. копия на документите за собственост на обекта или копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта;

7. документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за устройство на територията, съответно разрешение за ползване на повърхностен воден обект и свидетелство за годност – за заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове;

8. изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;

9. документ за платена такса за разглеждане на документи за категоризиране, съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.

(2) Лицето, което ще извършва настаняване в стаи за гости, апартаменти за гости или къщи за гости, или упълномощено от него лице подава до кмета на общината заявление за категоризиране по образец, към което прилага:

1. формуляр по образец за определяне на категорията;

2. копие на документа за собственост на обекта или копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта – в случай, че това лице е различно от собственика на обекта;

3. изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;

4. документ за платена такса за разглеждане на документи за категоризиране съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.

(3) Лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в туристически хижи, туристически учебни центрове, туристически спални и прилежащи към тях заведения за хранене, или упълномощено от него лице подава до министъра на икономиката, енергетиката и туризма заявление за категоризиране по образец, към което прилага:

1. декларация по образец за регистрация в Търговския регистър с посочване на ЕИК или копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз;

2. декларация, че лицето не е в ликвидация – за лицата, които не са търговци;

3. формуляр по образец за определяне на категорията;

4. копия на документите за собственост на обекта или удостоверение от публичния регистър на спортните обекти и обектите за социален туризъм по чл. 48а от Закона за физическото възпитание и спорта;

5. копие на договор за наем или на друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта;

6. изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;

7. документ за платена такса за разглеждане на документи за категоризиране съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.

(4) Заявленията по ал. 1, 2 и 3 с приложените към тях документи се подават до съответния категоризиращ орган.

(5) Документи по ал. 1, 2 и 3, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с официален превод на български език.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 133, който става чл. 130:

„Чл. 130. (1) Съответната ЕККТО разглежда заявленията и приложените към тях документи в 14-дневен срок от датата на постъпването им и след като констатира, че представените документи съответстват на изискванията на чл. 129, ал. 1, 2 или 3, се произнася по тях с мотивирано предложение до съответния категоризиращ орган или до оправомощено от него длъжностно лице да открие процедурата по категоризиране на туристическия обект и да издаде временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

(2) В случай на констатирана непълнота или нередовност на представените документи по чл. 129, ал. 1, 2 и 3 съответната експертна комисия по категоризация на туристически обекти в срок 10 работни дни от датата на заседанието писмено уведомява заявителя и определя 14-дневен срок от получаване на уведомлението за отстраняването им. Срокът по ал. 1 спира да тече до датата на отстраняване на непълнотата и/или нередовността.

(3) Ако в указания срок по ал. 2 непълнотите и/или нередовностите не бъдат отстранени, съответният категоризиращ орган със заповед отказва определяне на вид и категория на обекта. Заповедта се изпраща на заявителя.

(4) Временното удостоверение за открита процедура по категоризиране, с изключение на случаите по чл. 131, е със срок на валидност, както следва:

1. за туристически обекти, подлежащи на категоризиране от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 2, т. 3 – четири месеца;

2. за туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите заведения за хранене към тях – 6 месеца;

3. за туристически обекти, подлежащи на категоризиране от кметовете на общини – два месеца.

(5) В срока по ал. 4 на временните удостоверения по решение на съответната ЕККТО се определя експертна работна група за проверка на място в обекта за съответствието му с изискванията за заявената категория.

(6) За проверката по ал. 5 се съставя констативен протокол, който съдържа предложение за определяне или за отказ за определяне на вид и категория на туристическия обект.

(7) Категоризиращият орган или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на предложението на ЕККТО в съответния срок по ал. 4 определя вида и категорията на обекта и издава удостоверение за определена категория или със заповед мотивирано отказва определянето на категория.

(8) Определянето на категория на прилежащите към местата за настаняване заведения за хранене и развлечения се извършва в сроковете, предвидени за заявената категория на съответното място за настаняване.

(9) Отказът по ал. 3 и 7 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 134, който става чл. 131:

„Чл. 131. (1) За туристически обекти със сезонен режим на работа, когато в срока на издаденото временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта не е извършена проверка на място за съответствието му с изискванията за заявената категория, по причина, която не се дължи на хотелиера или ресторантьора, срокът на временното удостоверение може да бъде еднократно удължен.

(2) Съответната ЕККТО преценява срока по ал. 1 конкретно за всеки случай.

(3) Категоризиращият орган по предложение на съответната ЕККТО със заповед определя срока по ал. 1 и издава ново временно удостоверение с актуален срок на валидност.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 135, който става чл. 132:

„Чл. 132. (1) На категоризираните места за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към тях заведения за хранене се издава категорийна символика в зависимост от техния вид и категория, включваща удостоверение и табела, които се поставят на видно място в обекта.

(2) Категорийната символика по ал. 1 е унифицирана и се издава по образец, утвърден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(3) Категорийната символика се получава лично или чрез упълномощен представител от заявителя, който при получаването й прилага копие на документ за платена такса за вписване в Националния туристически регистър съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.

(4) Надписите за вида, наименованието и категорията на туристическите обекти по ал. 1 не трябва да въвеждат в заблуждение туриста.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 136, който става чл. 133:

„Чл. 133. (1) Категорията на местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала, посочени в наредбата по чл. 121, ал. 5, съответно в наредбата по чл. 122, ал. 4.

(2) Срокът на издаденото удостоверение за определена категория на туристическите обекти по ал. 1 е 5 години с изключение на срока на удостоверението за обектите, разположени върху понтон, което е със срок, съответстващ на срока на действие на разрешителното.

(3) В срок до три месеца преди изтичането на 5-годишния срок лицето следва да декларира желанието си да потвърди категорията на обекта или да получи категория, различна от определената му до момента, както и да заплати такса за извършване на проверка на място в туристическия обект съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.

(4) В случай че съответното лице не предприеме действията по ал. 3 в указания му срок, категорията на обекта се прекратява с изтичането на срока. В този случай за същия обект нова категория може да бъде определена по реда на чл. 129 и 130.

(5) Документът за платена такса и декларацията за категорията на обекта по ал. 3 се подават до съответния категоризиращ орган на място, по пощата или по електронен път.

(6) Служители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, съответно на общината, извършват проверка на място в туристическия обект за цялостно съответствие на обекта с изискванията за декларираната категория. При констатирано съответствие на обекта в тримесечния срок по ал. 3 се продължава срокът на досегашната категория на обекта или се определя нова категория.

(7) За определената категория на обекта по ал. 6 се издава ново удостоверение, което се получава от лицето след връщане на предходно издаденото.

(8) В случай на промяна на категорията на обекта новата табела по чл. 132, ал. 1 се получава след връщане на предходно издадената.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 137, който става чл. 134:

„Чл. 134. (1) Лицето, което извършва хотелиерство или ресторантьорство в категоризиран туристически обект, или упълномощено от него лице може да подаде до съответния категоризиращ орган заявление за промяна на категорията на туристическия обект в по-висока от определената му по реда на чл. 129.

(2) На лицето по ал. 1 не се издава временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

(3) Издаденото удостоверение запазва своето действие до издаването на новото удостоверение за категория.

(4) При получаване на новото удостоверение лицето по ал. 1 връща предходно издаденото.

(5) В случай че лицето по ал. 1 заяви промяна на категорията на туристическия обект в по-ниска от определената му категория и към заявлението по ал. 1 приложи декларация, с която да удостовери, че вписаните данни в Националния туристически регистър за него и за обекта не са променени, в 14-дневен срок от постъпването на заявлението по предложение на съответната ЕККТО на лицето се издава ново удостоверение за категория съгласно искането му.

(6) За промяната по ал. 5 се събира такса съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 138, който става чл. 135.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 139, който става чл. 136.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 140, който става чл. 137:

„Чл. 137. (1) Категорията на местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене се прекратява:

1. с изтичането на срока на определената категория;

2. по искане на собственика или на лицето, извършващо дейност в туристическия обект – с подаване на заявлението;

3. при смърт на физическото лице, съответно при прекратяване на юридическото лице, извършващо дейност в туристическия обект;

4. ако в тримесечен срок от издаването на категорийната символика на туристическия обект, лицето, извършващо дейност в него, не се яви за получаването й, а за сезонните обекти – в едномесечен срок;

5. при подаване на заявление за промяна на категорията на обекта – с получаване на новото удостоверение;

6. при откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация на хотелиера или ресторантьора;

7. при промяна на вида на туристическия обект;

8. при реконструкция, основен ремонт или преустройство на туристическия обект по смисъла на Закона за устройство на територията;

9. при повторно нарушение на изискванията за определената категория;

10. при неизпълнение на задълженията по чл. 116, ал. 1 и 3.

(2) В случаите по ал. 1 категорията на туристическите обекти се прекратява със заповед на съответния категоризиращ орган или на оправомощено от него длъжностно лице.

(3) След прекратяване категорията на туристически обект издаденото удостоверение се обезсилва. Нова категория на обекта се определя по реда на чл. 129.

(4) Заповедта на категоризиращия орган по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение, освен ако съдът постанови друго.

(5) При прекратяване категорията на обекта категоризиращият орган предприема съответни действия за публично оповестяване на прекратяването чрез средствата за масово осведомяване.”