Докладчик Диан Червенкондев

„Глава девета – Условия и ред за предоставяне на спа и уелнес услуги. Сертифициране на балнеолечебни (медикъл спа), спа, уелнес и таласотерапевтични центрове”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 145, който става чл. 138:

„Чл. 138. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице издава сертификат на прилежащите към места за настаняване и самостоятелните центрове в курортна и градска среда, изградени, оборудвани и обзаведени за предоставяне на балнеолечебни, СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги, по реда на този закон.

(2) Право да използват в наименованието си абревиатурата „СПА”, съответно обозначенията „Балнеолечебен (Медикъл СПА)”, „Уелнес” и „Таласотерапия” или да предоставят услуги, обединени под наименованията „Балнеолечебни” или „СПА/Уелнес услуги”, посочени в рекламни брошури, листовки или на интернет страници, имат само лицата, извършващи дейност в сградите или помещенията, получили сертификат за „Балнеолечебен (Медикъл СПА) център”, „СПА център”, „Уелнес център” или „Таласотерапевтичен център” по реда на този закон.

(3) Условията и редът за сертифициране на центровете по ал. 2, изискванията към персонала и към лицето с функции по управление на съответния център се определят с наредба, издадена съвместно от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на здравеопазването.

(4) Центровете по ал. 2 получават съответния сертификат при съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала, посочени в наредбата по ал. 3.

(5) Наредбата по ал. 3 съдържа и всички образци на заявления и справки, които се отнасят за центровете по

ал. 2.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 146, който става чл. 139:

„Чл. 139. Сертифицирането на центровете по чл. 138, ал. 1 се извършва с цел удостоверяване пригодността на центъра за предлагане на балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги, повишаване качеството на предлаганите услуги и гарантиране на правата и повишаване сигурността на потребителите на тези услуги.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 147, който става чл. 140:

„Чл. 140. (1) Предоставянето на балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги в сертифицирани по този закон центрове се извършва от лице, което:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз;

2. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;

3. има персонал с изискуемото образование, професионална, езикова квалификация и стаж;

4. има управител с изискуемото образование, професионална, езикова квалификация и стаж;

5. е осигурило подходящи помещения, обзавеждане и оборудване и условия за предоставяне на съответните услуги съгласно изискванията на наредбата по чл. 138, ал. 3.

(2) Лицето по ал. 1 или негов пълномощник подава заявление по образец до министъра на икономиката, енергетиката и туризма, към което прилага:

1. копия на документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност – за лицата, които не са търговци, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз;

2. декларация, че лицето не е в ликвидация – за лицата, които не са търговци;

3. копие на документа за собственост на центъра или от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че на лицето са му предоставени права за ползване върху помещенията;

4. документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация;

5. справка за персонала – по образец;

6. документи, удостоверяващи образованието, професионалната и езиковата квалификация и стажа на лицето – управител на обекта, съгласно изискванията на наредбата по чл. 138,ал. 3;

7. декларация, че лицето е осигурило подходящи помещения, обзавеждане и оборудване и условия за предоставяне на съответните услуги за заявения за сертифициране обект съгласно изискванията на наредбата по чл. 138, ал. 3;

8. изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;

9. документ за платена такса за разглеждане на документите за сертифициране съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 148, който става чл. 141.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 149, който става чл. 142:

„Чл. 142. (1) На сертифицираните центрове се издава категорийна символика в зависимост от техния вид, включваща сертификат и табела, които се поставят на видно място в обекта.

(2) Категорийната символика по ал. 1 е унифицирана и се издава по образец, утвърден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(3) Категорийната символика се получава лично или чрез упълномощен представител от заявителя, който при получаването й прилага копие на документ за платена такса за вписване в Националния туристически регистър съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.

(4) Надписите за вида, наименованието и категорията на туристическите обекти по ал. 1 не трябва да въвеждат в заблуждение туриста.

(5) Сертификатът е валиден за срок 5 години считано от датата на издаването му.

(6) Подновяване на сертификата се допуска преди изтичане на срока по ал. 5.

(7) Сертифицираните центрове, както и лицата, предоставящи услуги в тях, се вписват в предназначения за това регистър. Регистърът е публичен и е част от Националния туристически регистър.

(8) При промяна на вписаните обстоятелства в регистъра по ал. 7, които налагат издаването на нов сертификат, той се издава по заявление на вписаното лице, което се подава в 14-дневен срок от настъпване на промяната.

(9) За отразяване на промяна във вписаните обстоятелства се събира такса съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 150, който става чл. 143:

„Чл. 143. (1) Сертифицираният обект и лицето, извършващо дейност в него, се заличават от регистъра и сертификатът се обезсилва със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма или на оправомощено от него длъжностно лице при:

1. изтичане на срока;

2. по искане на лицето, извършващо дейност в туристическия обект;

3. прекратяване на юридическото лице, извършващо дейност в туристическия обект;

4. откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация на лицето, извършващо дейност в туристическия обект;

5. промяна на вида на туристическия обект;

6. системни нарушения на изискванията за съответния вид обект, посочени в наредбата по чл. 138, ал. 3;

7. неподаване в срок на заявление по чл. 142, ал. 8.

(2) След прекратяване действието на сертификата нов сертификат се издава по реда на чл. 140 и 141.

(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение, освен ако съдът постанови друго.”