Румен Овчаров

Изключително съм впечатлен от апокалиптичните картини, които ни бяха обрисувани тук – на корабите, които изникват от морето като фонтани. Очевидно някои хора са гледали „Карибски пирати” и са сугестирани от подвизите на капитан Спароу, но те са доста нереалистични. Много ми се ще, когато излизаме тук да говорим на такива теми, поне малко от малко да стъпваме върху нещо реално.

Попитах и на комисията: за кого в комисията и за кого в тази зала не е ясно, че този проект е политически и той е политически проект преди всичко за Русия? За кого не е ясно, че този проект, който е започнал през 1998 г. – по времето на същия този, който до момента се упражняваше тука, до момента или до подписването му не се реализираше тъкмо поради нежеланието на Русия да поеме каквато и да е отговорност и интерес към него. А то не беше случайно, просто икономиката на проекта е изключително сложна, изключително трудна. В един момент обаче Русия осъзна нещо и то е много важно – Русия осъзна, че за нея не е изгодно голяма част от енергийните ресурси да бъдат контролирани от една държава, колкото и тази държавата да й е стратегически партньор.

Тогава дойде времето на „Бургас – Александруполис”. В този проект единствената държава, която има чисто икономически интерес, е България и беше изцяло в нашите, така да се каже, ръце да гарантираме този икономически интерес. Политическият интерес е на Русия – тя затова тръгна да работи по проекта, политически интерес по определени исторически причини има и Гърция, а нашият интерес е изцяло икономически. Ние можеше и трябваше да реализираме този икономически интерес.

Аз попитах и министъра: Добре, господин министър, като не Ви харесват икономическите условия, какво направихте, за да ги подобрите? Какво направихте, за да направите проекта по-ефективен? – Ами, нищо – вдига рамене финансовият министър господин Дянков. – Нищо! За нас е по-лесно просто да зачертаем проекта. Защо е по-лесно за нас така? Защото една друга държава продължава да си мисли, че Турция е нейният верен партньор. Защото тя не забеляза, че това, което се случва сега, не е това, което се случваше преди пет години, че Турция вече не е тази държава, която слуша какво й се казва, че тя вече води своя политика в арабския свят, в Близкия Изток, а и в Африка.

В цялата тази ситуация се чудя и се питам дали наистина никой не разбира, че много по-добре, включително и за НАТО, включително и за Съединените американски щати, е част от тези енергийни ресурси да минават през България и през Гърция – страни – членки на НАТО, а не през една държава, която не е много ясно утре накъде ще реши, как и каква политика да води, при това в ситуация, в която ние можеше да гарантираме и икономическия си интерес.

Сега си разказваме как един големи кораби ще изникнат от морето и как ще изплашат туристите. Нали ги има и сега тези кораби?! Дванадесет милиона тона е максималният капацитет на „Нефтохим” в Бургас и той е работил с този капацитет. Къде бяха туристите? Нали си бяха там. Освен това нали с реконструкцията на пристанището щяха да бъдат въведени и нови технологии, а не тези отпреди 50-те и 60-те години – стари технологии, стари съоръжения? Вие искате да ме убедите, че те са по-екологично безопасни от новите. Това е абсурд.

В цялата тази ситуация не мога да разбера как никой не схвана нашия икономически интерес, нашия политически интерес и не се опита да го отиграе по някакъв начин. Денонсираме Споразумението! Защо ние го денонсираме – ние, единствените, които бихме могли да имаме икономическа изгода от това нещо?! Защо ние поставихме въпроса на тези, които търсят политическата? Ами дайте да го направим, ама искаме това, това и това. Защо не си защитихме интереса?! Не, денонсираме го, защото имаме още един ден работа на Парламента и после нито лук яли, нито лук мирисали. Не е сериозно така. Все пак, когато се правят такива проекти, не е редно с лека ръка да се зачертават, защото те много трудно се създават.

Вие ще станете мнозинството, което най-лесно зачертава и най-лесно унищожава. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Сложихте кръста на „Белене”, сложихте кръста на „Бургас – Александруполис”, ако бяхте останали още малко, сигурно щяхте да сложите кръста и на „Южен поток”, обаче със зачертаване и унищожаване на проекти не се развива икономиката.