Ваньо Шарков

Благодаря Ви, госпожо председател.

Ще направя едно съвсем кратко изказване. Първо искам да кажа, че е доста странно, когато председателят на парламентарната Комисия по регионална политика и местно самоуправление задава въпроса: „Какво направихме?”

Ще Ви дам само един пример и той изглежда по следния начин. Аз като лекар предложих в Закона за енергетиката да се запише, че на хора, които ползват медицинска апаратура вкъщи, която черпи електричество, да не им се спира токът, защото това им заплашва живота. Вие гласувахте „против”. Хайде, ако можете, обяснете какво сме направили или какво сте направили за четири години?!

Тук има нещо, което е много съществено – разликата в мораториума, за която се казва, че не е толкова важна, е изключително важна. Тя казва: „до влизане на кадастралните планове”, казва: „до приемането на плановете”, тя казва „определен срок” и това е срок, в който държавната или общинската администрация трябва да си свърши работата. Това че в България има държавна или общинска администрация, която е мудна, която се държи безобразно, която не си върши работата, не изпълнява задълженията, вменени по закон, не означава, че някой има право да нарушава законите в държавата.

Когато говорим, особено ние в десницата, за върховенството на закона като един от основните принципи на демокрацията, трябва да го приложим като основен принцип във всяка сфера на държавното управление. Безотговорността на администрацията не може да бъде основание за нарушение на закона. Вие казвате: да не се приема мораториумът, за да направим администрацията още по-безотговорна – това е, когато се гласува „против”. Благодаря Ви.