Румяна Георгиева

С всички съсловни организации, както казах, Българският лекарски съюз, Съюзът на фармацевтите, Съюзът на зъболекарите в България.

По отношение изказването на д-р Цеков, че 300 млн. лв. се използват неефективно в Касата, искам да припомня, че една от основните задачи беше изграждането на информационната система, която да може да следи именно потреблението на средства. Това беше направено в периода 2007 – края на 2008 г. Тук трябва да отбележа, че заедно с изграждането на тази система в заема, който България сключи за изграждането й, влизаше и обучението на кадри. В момента тези кадри не са част от персонала на Националната каса. Това са хора, изградени да менижират, да управляват тази система и да я надграждат. Те са прогонени. Така че не знам какви 300 души са вкарани в Касата. Това ще се види допълнително.

Моето лично притеснение е именно от управлението на тази сложна система, която, ще кажа само за информация, може да генерира хиляда справки. От тези хиляда справки Звеното за анализ може да направи един перфектен контрол. Основната функция на Касата е контролът.

Другият документ, който намерих на сайта на Касата, това беше някакъв отчет за контролната дейност на Касата за определен период, от който ме е срам. Съжалявам, че лекари са писали вътре. Там се говори само за печати и липса на подписи.

По отношение на персонала пак искам да припомня, че 2006 г., след конкурсът ми в Националната каса, колективът на цялата система на Националната каса ме посрещна със стачки – недоволни от заплатите. Седнахме и заедно със синдикатите направихме щатното разпределение, в което наистина имаше доста отклонения. Сега чувам, че новоназначени хора са със заплати от 1000 до 1500 лв. по-високи от тези на стари служители.

Институцията заработи постепенно, започнахме да си имаме доверие – говоря за 2006 г. Създаде се един екип и от там нататък следващата ни задача беше да изградим система за качество, така че тази институция, която изисква качество и ред, също да бъде подредена. Затова тръгнахме към сертифициране по ISO 9001:2000. В момента Касата не поддържа този сертификат. Дори бяхме стигнали до там да кандидатстваме за още по-високото ниво, когато осигурим защитата на информацията на личните данни на осигурените лица – дейност, която изискваше доста усилия и не малко средства.

По отношение на контрола, нека да не забравяме електронната здравна карта – персоналната електронна здравна карта. Тук с гордост искам да кажа, че наши експерти от Касата участваха в международни групи за разработване на Единна европейска електронна карта. Работата беше стигнала дотам да се коментират задължителните параметри на тази карта, така че тя да служи както на национално ниво, така и в Европейския съюз. Но нещата, за съжаление, спряха до там.

Изграждането на информационната система беше едно невероятно предизвикателство за целия персонал на Касата. Хората работеха с ентусиазъм, без да получават допълнително възнаграждение за това. Изгради се един базисен модел, който позволява надграждане. Не е необходимо да се ходи в Австралия за закупуване на групер и за включване на диагностично свързаните групи като начин на финансиране. Системата има тази възможност. Въпросът е на компетенции, да се седне и да се разработи от компетентните институции – имам предвид Касата и Министерството на здравеопазването с всички експерти, правилата за работа на тези диагностично свързани групи и тяхната същност.

На въпросите на д-р Джафер - ще се прехвърлят ли нови дейности. И вчера иронично зададох въпроса: остана ли, д р Джафер, нещо, което да не е прехвърлено в Касата? Мисля, че остана само транспортът към Спешната помощ. Когато говорим за балансиран бюджет имам предвид това, а не цифрите. Цифрите много лесно се подреждат. За съжаление зад цифрите в медицината не стоят законите на аритметиката. Законите са други. Колко ще похарчим за онкоболни до края на годината – не знаем, колко ще стигне преразходът на болниците – не знаем; колко ще стигне преразходът изобщо за лекарства в Касата, също не знаем. Така че докато не започнем да говорим за управление на риска в тази голяма финансова институция, Касата не бива да предприема каквито и да било рискови начинания. Всичко е въпрос на задълбочен анализ с участието на много институции.

Дали да има втори стълб? Искам да кажа на уважаемите дами и господа народни представители, че идвам от частния сектор, където много добре видях процесите на допълнителното частно осигуряване и съм песимист. Но, така или иначе, Касата не бива да остава монопол, въпреки че в момента с поправките в закона от 2010 г. Касата е абсолютен монопол. Тя няма конкуренция. Частните фондове от 1 август ще се подчиняват на Комисията по финансов надзор и Кодекса по застраховане - те нямат нищо общо със здравното осигуряване, то е конкуренция на Касата. Чакаме конкуренцията.

В този смисъл от опита, който имам, и литературата, която съм прочела по темата, смятам, че когато на пазара се появят и други участници в процеса, първата стъпка трябва да бъде надграждане. Няма нищо по-хубаво от солидарния модел. Всички участваме солидарно и харчи този, който има нужда. Но дали това е така в момента? Колко са неосигурените в България, може ли някой да каже? Колко е реалният приход в Касата – може ли някой да каже? Докато тези въпроси не се изяснят, никаква база за по-нататъшни преговори и реални постъпки не може да бъде направена.

Защо беше нарушен диалогът в предишните години и не се подписа НРД? Не може човек да има в джоба си 5 лева и да иска да си купи кола. Това искаше ръководството на Лекарския съюз тогава. По техните изчисления бюджетът на Касата трябваше да надхвърля допълнителни 2 млрд. лева, за да отговорим на техните искания – нещо, което беше невъзможно. По този начин се рискува в един момент всички здравноосигурени да останат без какъвто и да е достъп до услуги, без каквито и да са лекарства.

Когато казвам, че трябва да се говори за риск и за управление на риска, имам предвид точно това, което се случва в момента в онкологията. Да, един фонд, който борави с определени средства, налага лимити. По принцип аз съм против лимитите като терминология, но не можем да не правим сметка на парите. По Закона за здравето държавата се задължава да отговаря за тези заболявания – за онкологията, за профилактиката, за спешността и за психиатричната помощ. Защо държавата бяга от своите задължения? Във всеки един момент парите на който и да е фонд могат да свършат и тогава естествено логично се налага въпросът: какво правим с тези болни. Какво ще правим с болниците, които имат интензивни грижи, ако свършат парите? В момента интензивните грижи са в Касата. Какво ще правим с онкоболните? Знаете ли, че в момента стоят купищата протоколи за онкопрепарати на пациенти, които чакат да бъдат подписани, за да си вземат лекарствата, защото д-р Цеков не е пожелал да ги подпише.

Така че предизвикателствата пред Касата са огромни. Моментът е изключително труден. И аз пак казвам, че задачата минимум за момента е да се завърши 2013 г., за да могат да се положат основите за по-нататъшното развитие и съществуване, ако смея така да кажа, на тази институция.

Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)