Хами Хамиев

Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, моят въпрос е породен от следния важен и наболял проблем, който засяга хиляди родители и голяма част от българските общини, а именно целодневната организация на предучилищната подготовка.

Държавата задължава 5- и 6-годишните деца да посещават подготвителни групи, но не обезпечава финансово жизнено важна част от тази дейност, а именно храненето на децата.

Спорът е резултат от липса на синхрон между разпоредбите на Закона за народната просвета и финансирането, което държавата осигурява за неговото приложение. Спазвайки императивните разпоредби на Закона за народната просвета, правилника за неговото приложение и решенията на съдилищата, една голяма част от българските общини не събират такси за покриване на разходите за храна на 5- и 6-годишните деца в целодневните детски градини.

В срещуположния ъгъл са останалите общини, които прехвърлят този финансов товар върху родителите с обяснението, че не събират такса за обучение, каквато Законът за народната просвета забранява, а такса за хранене. В подкрепа на тези общини се явява Законът за държавния бюджет на Република България за всяка година.

Съгласно Решение на Министерския съвет № 20 от 10 януари 2013 г. и Указание № ФО-1 от 21 януари 2013 г. на заместник министър-председателя и министър на финансите за съставянето и изпълнението на бюджета на общините за 2013 г., които имат задължителна сила по смисъла на закона и указания на Министерството на образованието, младежта и науката при планирането на единния разходен стандарт за дете в подготвителна група към детска градина не са предвидени средства за издръжка – в частност за храна.

Всичко изложено по-горе доказва по един безспорен начин, че родителите не са освободени от такса за хранене, отглеждане и възпитание.

Парадоксът е, че, от една страна, държавата ги задължава децата им да посещават подготвителни групи, а от друга – общините им събират пари за това, че изпълняват това задължение. По този начин законът ощетява и родителите, и общините.

Уважаема госпожо министър, съгласно Закона за народната просвета посещаването на детски градини от тези деца става задължително и техните родители не могат да избират дали да изпратят детето си на детска градина или не, ако не разполагат с достатъчно средства, за да заплащат таксата за храна. Следователно това е задължение и не зависи от тяхната воля и възможности.

Нещо повече, съгласно чл. 47 от Закона за народната просвета, неизпълнението на това задължение съставлява административно нарушение и се наказва с глоба. Ето защо държавата, след като е направила задължително ползването на детска градина от 5- и 6-годишните деца, би следвало да осигури и средства за храненето им.

И в тази връзка моля да ми отговорите на следните въпроси, първият от които е: предвижда ли Министерството на образованието и науката нормативни промени с цел разрешаване на поставените проблеми и еднаквото им приложение във всички общини в България? Планира ли допълнителни средства министерството в следващия бюджет на Република България за обезпечаване на разходите за храна на 5- и 6-годишните деца в целодневните детски градини? Благодаря.