Донка Иванова

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще продължа тезите, изложени от госпожа Дамянова. Вземам думата, защото предложенията, които направихме в чл. 51, имат непосредствена връзка с разглеждания чл. 55.

Ограничението по ал. 2 не би ни притеснявало толкова, ако се беше обърнало внимание на нашите предложения за увеличение с 10% на единния разходен стандарт. За съжаление, това не се получи. Знаем, че основното финансиране на училищата, работещи в системата на делегирани бюджети, е държавната субсидия, определена с единен разходен стандарт, на базата на натуралните показатели. Ясно е вече, че реализиране на намерението за усъвършенстване и подкрепа на делегираните бюджети се прие само със символичното увеличение от 1,3%, и сега като прибавим и финансовите ограничения за останалите дейности на 95%, имаме вече определеното притеснение, че това увеличение не може да покрие дори очакваната инфлация, а за ръст в издръжката на предучилищното и училищното образование не можем и да мислим.

Освен това нееднократно лансираната идея за въвеждането на нови мерки, насочени към преодоляване на съществуващите разлики между големи и малки училища и детски градини, за диференциран подход при определяне на единния разходен стандарт, в зависимост от спецификата на условията и от качеството на образованието, също е под въпрос с ограниченията за финансиране с 95%. Как реално тогава ще се реализират политиките в образованието? Как ще се осигури ръст в издръжката? Как ще се осигурят възможности за диференциран подход във финансирането? Как ще се осигури диференциран подход, в зависимост от качеството на образованието? Как ще се осигурят и постоянните разходи на училищата с малък брой ученици, а за защитените училища как да говорим?

За успешните практики, за които говори госпожа Дамянова, чието финансиране се предвижда по националните програми, също имаме определени притеснения. Какво ще стане и с политиката на Министерството на образованието и науката за грижата за педагогическите специалисти? Нали това е един от приоритетите в образованието – стимулиране на младите учители и повишаване на професионалната грамотност?

Ако се бяха приели нашите предложения, щеше да се осигури по-нормално финансиране за детските градини, да се облекчат общините, като по този начин се намали делът на дофинансирането от местните приходи. Тук под въпрос са условията за осигуряване на задължителното обучение на пет и шестгодишните деца и подготовката им за училище, а издръжката на детските градини е споделена отговорност между държавата и общините. Сега недостигът на средства е мотивът за решение на общинските съвети за определяне на такси за обучение на пет и шестгодишните деца, така наречените „такси за храна”, а всички знаем, че това е незаконосъобразно.

Уважаеми колеги, всички говорим за образованието като нещо, с което сме свързани по различен начин, но определено оставящо следа. С грижата за един по-достоен бюджет реално ще покажем нашето отношение. Нека да го направим сега, като финансираме образованието на 100%. Благодаря Ви.