Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Да, може би става ясно, че законът няма да се приеме, но търсейки полезността на всяко действие си мисля, че дори и този дебат би помогнал да създадем закон, който ще работи за качественото образование в нашата страна.
Идвам от реалните условия на образованието. В продължение на две години съм участвала в отговорно и критично обсъждане на Проекта за закон и днес ще си позволя да споделя мнението на моите учители, на колегите, които участваха активно в обсъждането, които направиха много и ценни предложения.
За разлика от колегите, ще се спра на конкретните неща в закона, които биха довели до едно качествено образование. Мисля, че квалификацията на педагогическите специалисти е в основата на качественото образование. Организацията и управлението на качеството в образованието е другият момент, който би довел до успешно изпълнение на мисията на образованието.
Определено смятам, че изграждането на инициативни, автономни, владеещи ключови компетентности млади хора, които са с нагласа за учене през целия си живот, хора, които искат да осъзнаят своите силни страни и да ги прилагат за себе си и за обществото, трябва да бъдат подготвени от качествени специалисти. Затова ще говоря за квалификацията на учителите, защото видях това намерение, видях тази цел в Проекта за закон.
Задължителната квалификация в размер на 48 часа, която е предложена за периода на атестиране, който е четири години, се измерва чрез система от квалификационни кредити и се удостоява с документ от обучения по специализирани международни и национални програми. Повишаването на квалификацията на конкретния педагогически специалист е в съответствие с професионалния му профил, с изпълняваната длъжност, с професионалното развитие на педагогическия специалист, съобразена е с националната, регионалната, общинската и училищната политика.
В проекта много конкретно е регламентирана и вътрешно-институционалната квалификация в размер на 16 часа, атестацията на четири години като пр оцес на оценяване на съответствието на дейностите на учителите и директорите с професионалния им профил, както и със стратегията за развитието на детската градина и училището, която също е предвидена. Нещо повече. За първи път в чл. 226, ал. 4 се предвижда освобождаване от длъжност при най-ниска оценка при атестиране, разбира се, по условията на Кодекса на труда. Въвежда се информационен регистър на одобрените програми за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти.
В Проекта за закон много подробно са изписани изискванията към програмите за повишаване на квалификацията. Предвижда се и разработване на система за сертифициране на институциите, предлагащи квалификационни услуги за учителите. Надграждащата квалификация на педагогическите специалисти, вече се говори за това, е задължително условие за кариерно развитие. Ние имаме традициите, имаме практиките в тази посока. Тук става дума за това, че освен педагогическия, освен трудовия стаж при кариерното израстване се вземат предвид квалификационните кредити, придобитата професионално-квалификационна степен, резултатите от атестирането. Въвеждането на педагогическото портфолио е наложително и също е предвидено в Проекта за закон в предучилищно и училищно образование.
Накрая. Мисля, че механизмът за бързо израстване в длъжност „старши учител” с двете си степени – в чл. 225, е много положителна стъпка.
Привличането на младите хора към учителската професия с регламентирана практическа подготовка на студентите също е намерило място в нашия Проект за закон. Чрез въвеждането на статута „стажант-учител” ще помогнем на младите учители да се приспособят към професията и да не я напускат прекалено бързо. Това реално ще е устойчивостта на вече действащите проекти и студентски практики „Заедно в час”. Това са мерките за укрепване на авторитета и престижа на учителската професия и превръщането й в привлекателна.
Качеството на образованието и организационното развитие на съответната образователна институция е другото условие за действително постигане на актуалните цели на образованието. Предложенията ни в проекта са продиктувани от липсата на изградена цялостна, единна система за управление, контрол и оценка на качеството на образованието чрез показатели, отчитащи сходните данни в системата и изходните резултати.
В сега действащата нормативна уредба не са създадени механизми за прозрачност и публичност на резултатите от инспектирането. Институционално, в лицето на регионалните инспекторати по образование, се смесват функциите по администриране, организиране и подпомагане на образователните институции, от една страна, и контролът, инспектирането и оценяването, от друга страна. В предложението ни за законопроект за първи път се урежда изискване за прилагане на системата за вътрешна оценка на управление на качеството. Налага се усъвършенстване и на външното оценяване, тук стана дума за това, на предлаганото ни образование.
Резултатите от инспектирането на образователните институции неминуемо ще бъдат база за формиране и осъществяване на държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование. В проекта се регламентира предоставяне на средства за поощряване на качеството на образованието. Средствата за училищата със слаби резултати ще бъдат целеви за подобряване на качеството. Нещо, за което много се говори в Министерството на образованието, но не го видяхме в Бюдже т 2014 г. Благодаря Ви.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк:
Издържаме се единствено чрез малки дарения от физически лица!
Също можете да направите , както и да ни дарите по или .