Владислав Горанов

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, тук е въпрос на законодателна целесъобразност. Не можело да се приложи законът. Една четвърт от бизнеса го е приложил и то големият, светлият бизнес, който прави инвестиции, който извършва легални превози. Три четвърти не можели, защото нямало произведени касови апарати!?

Всяко платежоспособно търсене задължително ражда предлагане, така че едва ли проблемът е в това, че нещо не е произведено или не би могло да бъде произведено. Тук въпросът е: по принцип искаме ли този сектор да бъде вкаран на светло?

Въведохте и ние Ви подкрепихме обратното начисляване по отношение на рискови сектори. За съжаление, България е на челно място в една печална класация по отношение на размер на неформалната икономика. Обичайно държим или първо, или второ място, като се меним от време на време с румънците. Колеги, така не се прави държава, особено ако искаме да изпълним Конституцията, в която пише, че е социална.

Сега ще отложим и съм съгласен, че би могло в Наредба Н 18 на министъра на финансите да се предложат такива правила и норми, които да правят закона изпълним. Но не приемам тезата, че точно този бизнес – да продаваш транспортни услуги, който се осъществява с доста сериозни инвестиции и с активи, дори ако имаш само един автобус, струва десетки или стотици хиляди лева, трябва да бъде по-привилегирован от търговците на дребно на един селски пазар.

Колеги, въведохте промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които имат определени недостатъци, но по принцип са в посока намаляване на сивата икономика. Ще ги нарека „Фискална полиция”, въпреки че наименованието е доста по-дълго. Там държавни органи могат да спират и да отварят автомобили, да проследяват стоката в тях, а не можем да приемем, че който иска да осъществява легален бизнес, няма никаква пречка да монтира едно относително евтино устройство, което като технологично решение съществува във всякакви варианти, за които можете да се сетите. За радост, технологиите толкова напредват, че вече няма никакъв аргумент да твърдим, че, видите ли, затрудняваме бизнеса. В момента бизнесът е толкова затруднен от това, че на всяка автогара, на която отидете, може да Ви предложат превоз в личен автомобил, между която и да е и която и да е точка от утвърдените транспортни схеми. Ако според Вас липсата на контрол и че това се случва е облекчаване на бизнеса, то тогава да се върнем към онази крилата фраза: „По-добре сива икономика, отколкото никаква”.

Проблемът обаче е, че ние тук, представлявайки върховната власт в тази държава, искаме да преразпределяме публичен ресурс. Преди това обаче трябва да го съберем.

Затова съм съгласен донякъде с господин Кънев. Нека изпълнителната власт, тъй като очевидно законодателната няма капацитета да регулира подзаконови нормативни актове, където е проблемът в случая, да си свърши работата.

Аз дори не смятам, че действащият закон, с изключение на специфичната организация в София, създава някакви проблеми на които и да е други градове или организации на транспорта, но да приемем, че по отношение на вътрешноградския транспорт може да се търси друго решение. Това не значи, че трябва да го зачеркваме напълно и тук са моите различия с господин Мутафчиев. Тази система трябва да бъде по-добре регулирана. Многобройните примери за хаос в градския транспорт, за хаос в междуградските превози, за хаос при издаване на документи за правоспособност, за лицензиране, за разрешителни... (Реплики от КБ.)

Не са други, същите неща са! Същите неща са! Този сектор трябва да бъде по-добре регулиран, за да излезе на светло. Благодаря Ви.