Емануела Спасова

Благодаря Ви, госпожо председател.

Колеги, малко странно ми е да коментираме законопроект, при положение че липсва вносителят, но въпреки това ще Ви обърна внимание на някои от основните промени, които се предлагат.

В момента в Закона за гражданското въздухоплаване, в чл. 34, ал. 3 се казва, че длъжностите, непосредствено свързани с осигуряване на безопасността на полетите, се заемат само от лица с висше образование.

Първото предложение на вносителите е именно да отпадне това изискване към кандидатите за професията ръководител полети, тоест те да могат вече и да не бъдат с висше образование, това да не е задължително изискване.

В мотивите вносителят е записал, че такава е практиката в голяма част от страните в Европа, като дава, че в европейските изисквания няма записано специално изискване за задължително висше образование за кандидатите за тази професия, но българското законодателство отдавна е залегнало това изискване, именно с цел поддържането на едно високо ниво, като допълнителна гаранция за ефективност и безопасност при управлението на въздушния трафик.

Неслучайно и в една съседна Гърция също са запазили това изискване.

В мотивите е записано също, че за професията на ръководител на полети в България се усеща един недостиг на кадри и е намалял броят на хората, които кандидатстват на входа.

Уважаеми колеги, в една страна като България всяка една година много млади хора завършват технически специалности, а от друга страна в България средната заплата на ръководител полетите е в пъти по-голяма от заплатите в много престижни сектори. Затова звучи абсолютно несериозно да се твърди, че в Държавно предприятие „РВД” имат някакъв проблем с подбора на кадри.

Не можем да говорим за такъв недостиг на кадри за професия, при положение че всеки път, когато се обявява един такъв конкурс за набиране на кандидати, за едно място кандидатстват по 30 40 човека.

Това, с което мисля да завърша да коментирам тази тема, е, че в българското законодателство сме подсигурили едно добро ниво на изискванията за кандидатите за професията „ръководител полети” и то трябва да бъде запазено такова в името на осигуряването на безопасността на полетите.

Втората основна промяна, която се предлага – вносителят предвижда „Ръководство Въздушно движение” да създаде свои дъщерни дружества, които да извършват определени дейности, като в случая се изключва основната дейност, а именно управлението на въздушното движение. Като мотив вносителят е посочил, че по този начин се дава възможност доставчикът да реализира допълнителни приходи.

Искам да отбележа, че предложението няма никаква финансова обосновка, нямаме становище на Министерството на финансите, а на въпросите ни, които бяха поставяни многократно от колеги от различни парламентарни групи: какви са очакваните постъпления от създаването на тези дъщерни дружества, никой не можа да ни отговори.

Становището на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията също е притеснително лаконично.

Колеги, подобни предложения се гледат и в момента, и в Европейската комисия при гласуването на Пакета „Единно европейско небе ІІ плюс”. Трябва да отчетем, че коментарите и реакциите са много противоречиви.

Именно предложението за изваждането на услуги извън дейността на ръководството на „Въздушно движение” предизвикаха бурна реакция и ефективни стачни действия в целия Стар континент и то едните стачки бяха септември месец, сега, преди месец имаше друга голяма стачка, като Ръководител-полетите в България също с декларация подкрепиха тези протестни действия.

Европейската транспортна федерация, както и Комитетът на ръководство „Въздушно движение” към Европейската транспортна федерация също казаха твърдо „Не!” именно на такива предложения за промени.

От друга страна трябва да отбележим, че в момента законодателството в България пази Държавното предприятие „Ръководство Въздушно движение” и то не може да бъде обявявано в несъстоятелност. Не стоят нещата така обаче при създаването на тези дъщерни дружества.

Няма как да не се притесняваме, че в тези дъщерни дружества, за да упражняват своята си дейност, може би ще трябва да се прехвърлят и част от активите на Държавното предприятие „Ръководство Въздушно движение”. И какво ще правим, ако в един момент се окаже, че тези дружества не работят добре и изпаднат в несъстоятелност?

Като пример за извеждане на една дейност ни беше показано, то е цитирано и в мотивите, обучението. Ами, колеги, ако изкараме в едно дъщерно дружество Центъра за обучение на ръководител полети, съвсем логично е, за да може това дъщерно дружество да изпълнява тази дейност да изкараме тогава и новия тренажор. Между другото, той е чисто нов, струва почти 3 млн. евро и не мисля, че това е логично. И пак казвам, няма никаква финансова обосновка.

Тъй като не чухме отговори на всички тези въпроси, ние ще гласуваме „против”.

За последната промяна само ще спомена, мисля, че и други колеги ще вземат отношение – бордът от трима, на пет. Абсолютно нелогично ми се вижда при положение, че вносителят първо предлага да извадим почти всички съпътстващи дейности в дъщерни дружества, тоест да намалим обема на работа в държавното предприятие. От друга страна пък казва да увеличим борда от три на пет, защото имало много съпътстващи дейности бордът трудно се справял. Няма логика в тези предложения. Благодаря.