Петя Раева

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Считаме, че законопроектът предвижда отпадане на изискването ръководителите на полети да бъдат само лица с висше образование. Това предлагано изменение постига съответствие с изискванията, прилагани от останалите членки на Европейския съюз, Европейската конференция за гражданска авиация, страните – членки на Евроконтрол, и Международната организация за гражданска авиация (ИКАО). Република България е единствената страна в Европа, като изключим Гърция, която е въвела изискване в законодателната рамка на авиационния сектор кандидатите за професията „Ръководител на полети” да имат завършено висше образование. За пример водещите в авиационната сфера страни отдавна са констатирали, че за професията „Ръководител на полети” не е необходимо кандидатите да притежават диплома за висше образование и почти всички са приели изискването на образованието да е диплома ниво, даваща право за кандидатстване в университет, като от особена важност е професионалната квалификация.

Европейската агенция, отговаряща за безопасността на въздухоплаването – Евроконтрол, е разработила и публикувала през 2000 г. различни материали, в които са залегнали хармонизираните европейски изисквания за лицензиране на кандидатите за издаване на свидетелство за ученик – ръководител на полети, като стандартите и препоръчителните практики на ИКАО също не поставят условия за висше образование.

Регламент № 805/ЕС/2011 г. посочва изискванията към кандидатите за издаване на свидетелство за ръководител полети – ученик, като цитирам дословно: „да са навършили 18 години и да притежават най-малко диплома, предоставяща достъп до университет или равностойно учебно заведение, или друга степен на средно образование, която да им дава възможност да завършат обучение за ръководител на полети.”

Следва да отбележа, че през последните години наблюдаваме намаляване на кандидатите за ръководител на полети и професията в тази област.

Отчита се и постоянно нарастване на въздушния трафик над Европа и света, който води и до необходимостта от увеличаване на специалистите в авиационната сфера – пилоти, авиационни инженери и ръководители на полети. В сравнение с периода 1992-2012 г. въздушният трафик в България е нараснал с 300%, като бъдещето на авиационния сектор в света също красноречиво говори, че това нарастване ще се запази. Изискването за осигуряване на необходимия брой авиационни специалисти, които да обслужват авиационната сфера, се явява точно навреме. В региона, в който се намираме – този на Югоизточна Европа, нарастването на въздушния трафик се очертава да бъде с най-голям процент.

Друг фактор в подкрепа на промяната за отпадане на изискването за висше образование е, че кандидатите за ръководители на полети у нас са най-малко с 4-5 години по-възрастни от кандидатите в останалите страни в Европа и в света, поради което средната възраст на ръководителите полети у нас е значително по-висока, отколкото тази в света, като възрастта им има пряка зависимост с ефективността, експедитивността и безопасността при обслужването на въздушния трафик. Отпадането на изискването за възраст няма да се отрази по никакъв начин негативно на безопасността на полетите в България и в света.

Следващата промяна, която се предлага, е да отпадне изискването за попълване, изпращане и одобрение на полетен план за полети извън контролираното въздушно пространство. Причината за съществуването на това изискване за провеждане на вътрешни полети в неконтролираното въздушно пространство само с полетен план е осигуряването на дейностите по търсене и спасяване в случай на инцидент или катастрофа. Тези дейности не са задължителни в останалите държави – членки на Европейския съюз, за полети без полетен план. Екипажите на въздухоплавателните средства, желаещи да бъдат обект на търсене и спасяване, е необходимо да попълнят и изпратят полетен план, както и да получат одобрение на полетния си план от органите за обслужване на въздушното движение.

От направеното проучване относно изпращането на полетните планове в другите държави – членки на Европейския съюз, беше установено, че полетен план се изисква за полети, провеждани по полетен въздухоплавателен план, при който планираната траектория на полета например пресича държавна граница, преминава през контролирано въздушно пространство, преминава през ограничени или отделни опасни зони, които се планира да бъдат активирани по време на полета, също така преминава и през извънтериториални води. В останалите случаи попълването, изпращането и одобрението на полетен план не е задължително. Поради факта, че в неконтролираното въздушно пространство на България се изпълняват полети за авиационно химическа работа и нетърговски полети под 5,7 т, провеждани от авиацията с общо предназначение, при наличие на визуални условия, подготовката, пускането и обработката на полетен план води до създаване на формални ограничения и допълнително натоварване на летателния състав и органите на въздушното движение.

При отпадане на полетния план, в случаи когато полетите се провеждат извън контролираното въздушно пространство – трасета, маршрути, зони, както и райони на летищата, ще бъдат постигнати много ефекти като например: увеличаване на капацитета и ефективността на органите за въздушно движение; запазване на нивата на безопасност на полетите във въздушно пространство клас „G”. Възложените промени няма да засегнат по никакъв начин сега съществуващия режим за изпращане на полетни планове и за осигуряване на въздушното движение в контролираните маршрути – трасета, зони и райони на летищата. Така ще бъде осигурена необходимата информация и нива на безопасност при контрол на въздушните движения между България и извършващите се полети в другите трасета. Така ще бъде направено и подобряване на бизнес средата за развитие на авиацията с общо предназначение.

Следващото, което се предлага като изменение, е метеорологичното обслужване да не бъде част от основния предмет на дейност на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”. Това е дейност, която и към момента се извършва от Националния институт по метеорология и хидрология, така че предложението е изключително логично и е в контекста на дейността на Националния институт по метеорология и хидрология.

Следващата дейност, която се предвижда в закона, е възможност част от дейностите на доставчиците на аеронавигационно обслужване да бъдат извършвани от техни дъщерни дружества, в които съответните доставчици притежават сто на сто от капитала. Това е постоянна практика в страните – членки на Европейския съюз. По този начин се дава възможност доставчикът да реализира допълнителни приходи, като съответно увеличава и ефективността си. Така се елиминират и възможностите за негативен ефект върху дейността и на самия доставчик на услуги. Чрез подобни дъщерни дружества доставчиците увеличават най-вече конкурентоспособността си и имат възможност да оперират на пазари, различни от националните, предоставяйки обучение, експертни услуги и други такива.

С оглед на специфичния предмет на дейност в предложената разпоредба изрично са предложени дейностите от основния предмет на дейност, които не могат да се извършват от тези дъщерни дружества. Чрез това изменение ще се увеличи изключително много оперативността на това държавно предприятие и на тези дъщерни дружества.

Следващата възможност, която предвижда изменението, е увеличение на числеността на Управителния съвет на посоченото Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”. Причините Управителният съвет да се състои от петима членове, са огромният обем от работа, който преминава през това държавно предприятие и необходимостта от осигуряване на по-добра, обхватна експертиза при управление на дружеството. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)

Господин Иванов, ще имате възможност за реплики. Благодаря Ви, колеги.