Вяра Церовска

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Бих искала да взема отношение по някои безспорни предимства на предложения Законопроект.

На първо място – възстановяване на договорното начало между Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации. Без този диалог няма как да има доверие в системата на здравеопазването, няма как пациентът да вярва, че Националната здравноосигурителна каса, освен финансиращ и контролиращ орган, е партньор на тези, които се грижат за здравето на пациента.

Вторият много важен момент в Законопроекта е възстановяване на ролята на арбитражните групи. Арбитражните групи ще помагат в много голяма степен на Здравната каса, защото се знае и е безспорен факт, че Националната здравноосигурителна и регионалните каси не разполагат с професионален потенциал, който да може точно да се намеси, когато е необходимо да се реши спор от контролиращата институция. В медицината никога две и две не е четири и независимо от ясно разписаните правила за индикация и, да речем, за хоспитализация и дехоспитализация, отделният медицински случай би могъл да получи точна и правилна оценка само с намесата на профилен специалист.

Изключително важно е участието в тези арбитражни групи – освен специалистите от Здравната каса, да имат и здравните специалисти, специалистите по дентална медицина, специалистите по медицински грижи и фармацевтите.

Друг много важен момент в предложения Законопроект е повишаване ролята на държавата, като повишава здравноосигурителните вноски с 5% от януари 2016 г. Да, именно това за определени групи самоосигуряващи се лица ще покаже, че ролята на държавата е толкова важна, за да може да се преодолее дефицитът в здравната система и да се напълни изпразненият джоб на Здравната каса.

Няма как ние, уважаеми колеги, да не вземем становище по това как да се подобрят мерките за събираемостта. Това е наша изключително важна задача не само на думи, а с конкретни мерки, които са заложени в този Законопроект. Право на всеки гражданин в клинично здраве е да направи точно това – своето самоосигуряване, за да може да ползва модела на солидарния принцип тогава, когато има нужда.

Бихме могли да разсъждаваме върху това дали е необходимо, примерно както в Германия, да има определени гратисни периоди, в които определени социални групи за един по-кратък период да могат да платят здравноосигурителните си вноски, да речем, както е сега – за три години.

Но без такива изключително сериозни и отговорни мерки, за които дотук само се говори, няма как и тези български граждани, които имат възможност да плащат здравните си осигуровки, а по някаква причина не го правят, да разберат, че това е изключително важно и държавата има много сериозно отношение по този въпрос.

Изключително важно е, че в предложения Законопроект се въвежда задължително централизирано договаряне на отстъпките за лекарствени продукти. Ефектите са много: на първо място, борба с корупцията; на второ място, прогнозируемост на средствата. Няма как да ръководим една система и да искаме тя да бъде стабилна, ако не можем сами да направим сметка какви средства са необходими и как ще се равняват.

Бих искала също да подчертая, че е изключително важно въвеждането на алгоритми за лекарствена политика в рамките на три месеца след приемане на Проекта. Да, научните дружества имат своята отговорност към пациента, защото само така всеки български гражданин, независимо в коя точка на страната се намира, ще бъде сигурен и спокоен за себе си, че ще получи тази лекарствена политика, тези медикаменти, с които се лекува всеки българин, който се лекува в най-добрата университетска клиника.

Има много какво да се допълни по предложения Законопроект, но за това има време между първо и второ четене. Вярвам, че ние ще подкрепим този съвременен прочит и ще направим необходимото Законопроектът на второ четене да бъде още по-добър. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)