Борислав Борисов

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В последно време, особено след първоначалната подкрепа на Проекта от страна на АБВ, в медиите и в парламента се появиха някои интерпретации, меко казано, неверни, а понякога и доста негативно насочени към Политическа партия АБВ и парламентарната й група, като промяна на позиции, непостоянство и така нататък.

Затова днес си позволявам да изложа основните положения на политическите виждания на АБВ по обсъждания от всички нас сега въпрос за конституционните промени. Преди всичко искам да подчертая, че ние последователно отстояваме тези политически виждания от самото начало на поставяне на въпроса за реформата в съдебната система. Отстоявали сме ги във всички формати на провеждани срещи и разговори по тази тема, ще ги отстояваме и днес в провежданата парламентарна дискусия по този въпрос.

Какви са тези основни положения?

Първо, налага се да припомня, че след като подкрепихме Актуализираната стратегия за съдебна реформа, ние първи призовахме за дебат по предлаганите промени и предложихме реални промени в законодателството, които – още сме убедени в това, бяха най-бързият и пряк път към реализацията на една действена съдебна реформа.

Второ, във връзка с желанието ни за реализация на ефективна съдебна реформа АБВ внесе в Народното събрание свой подробно разработен проект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Законопроектът бе подложен на предварително обсъждане на специално организирана за тази цел среща, на която присъстваха не само – позволявам си израза „тримата големи”, но и най-изявени професионалисти в тази област, и бе възприет напълно позитивно, като по неговите основни ключови тези беше изразено одобрение от присъстващите.

Тук трябва да внеса едно важно уточнение. Във връзка с предлаганото в Проекта на този Закон разпределение в квотите на съдии, прокурори и следователи, и по-конкретно на съотношението в прокурорската квота, което е същото като числовото изражение, както предложените в промените на Конституцията, срещу което АБВ възразява, от страна на определени политически сили, парламентарно представени, се появиха определени спекулации, да ги наречем. И в единия, и в другия вариант числовото съотношение е едно и също, но единия го предлагаме ние, а срещу другия, свързан с промените в Конституцията, възразяваме. Да, наистина съотношението е същото, но с качествено различен смисъл и философия на Проекта на Закона за съдебната власт от предлаганото също съотношение, но с коренно различна философия в Проекта за изменение на Конституцията. За да се види тази очевидна разлика, е достатъчно да се направи елементарен преглед на единия и на другия законопроект, но това изглежда на някои не им изнася.

В този смисъл да се спекулира с изказвания, че АБВ веднъж е предложила същите текстове, а сега не ги подкрепя, е пример за един правен нихилизъм и слаб законотворчески анализ. Бих добавил и слаб юридически професионализъм, ако не бях убеден, че това се прави съвсем умишлено.

Трето, при внасяне на първия Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията представители на АБВ не го подкрепиха при гласуването в Комисията, като достатъчно ясно и аргументирано заявихме своята позиция, а именно: че сме против подхода, който съпровождаше предлаганите изменения, и против конкретните законодателни предложения.

Без да влизам в конкретиката на тези предложения и на нашите възражения, това ще го оставя на колегите юристи при професионалната им дискусия, сега в момента тя има политически акцент, ще посоча само че нито един от нашите въпроси, възражения и предложения не бяха взети под внимание. Пълна нечуваемост! Нещо повече, точно тогава бе сложено началото на едно злонабедно отношение, че видите ли, АБВ – партията, която първа стартира инициативи за реформи в сектора, всъщност е против реформата.

Не искам да изпреварвам събитията, но това, което ми предадоха участници в срещата в Народното събрание с представители на Венецианската комисия, и техните изказвания съвпадат изцяло с нашата експертна позиция и становище. Но нека да изчакаме все пак писменото становище на Венецианската комисия.

Странно е, че представители на Временната комисия в Народното събрание, както и на най-големите критици на позицията на АБВ спестиха пред обществото каквито и да са евентуални критики към техния проект. Може би защото тези, които чакаха легитимацията на всички положения от своя Проект за изменение и допълнение на Конституцията именно от Венецианската комисия, на тази среща не са я получили.

Ще видим това.

Четвърто, за да няма неяснота, ще повторя още веднъж позицията на АБВ, която остава непроменена. Ние сме за конституционна реформа в първите два пункта на проекта, ние обаче категорично не сме съгласни политическата квота в Колегията да бъде равна на квотата на професионалистите. Това съотношение според нас е не само неработещо, но реално води до съществено засилване на влиянието на политиците над професионалистите. Извинявам се за израза, но в случая желанието на вносителите за обяздване – за този израз се извинявам, на професионалната квота от политиците, е повече от очевидна за нас. Всичко това бе ясно заявено още преди внасянето на новия Проект за изменение и допълнение на основния закон в залата.

Пето, изхождайки от своята позиция, ръководството на АБВ взе решение при внасянето на новия Проект парламентарната група като цяло да гласува „въздържал се”, като председателят на групата гласува „за”, с което да даде символичен знак на политическите сили, че АВБ ще участва във всички бъдещи дебати по Конституцията и ще подкрепи промените, които не противоречат на взетите от нея позиции.

Коректността изисква да посочим, че след срещата на парламентарната група с премиера Борисов, която, подчертавам, протече в изключително конструктивен дух, от АБВ се съгласихме да подкрепим предлаганите промени, но при вариант на прокурорската квота, който да гарантира независимост на прокуратурата в работата на Колегията. Принципни възражения на срещата не бяха изказани, но в четвъртък, след проведените срещи с другите парламентарни групи, се появи отново проекта със съотношението шест към шест вътре в прокурорската квота.

При тази ситуация ние отново заявихме нашата вече оповестена позиция, че при гласуване в Комисията, както и на първо четене, парламентарната група няма да подкрепи проект с подобно разпределение на квотите в колегиите. Председателят на парламентарната група ще гласува „за”, като символична подкрепа за бъдещото наше участие в дебатите при второ четене.

Това беше и си остана позицията на АБВ. Допълнителните два гласа – първо един, а после и още един, бяха дадени по молба на колегите от ГЕРБ, за да се постигне заветното число от 180 гласа. Нашето съгласие за тези допълнителни два гласа не бе израз на промяна в позицията ни, а еднократно действие, с цел тази критична ситуация на недостига на двата гласа, АБВ още един път да демонстрира своето позитивно отношение и подкрепа за продължаване на процеса на конституционните реформи, както и да подкрепи усилията на мандатоносителя и на премиер-министъра за успешното стартиране на този важен за страната процес. Повтарям обаче, че решението за допълнителните два гласа бе с еднократен характер.

Понастоящем позитивното отношение на АБВ към конституционните промени си остава. Остава в сила и първоначално взетото решение като нашето желание за развитие на процеса ще бъде символично изразено по положителния вот, който ще даде председателят на Парламентарната група на АБВ при гласуване „въздържал се” от останалите членове на АБВ.

За съжаление, изявеното от нашата страна позитивно действие с дадените допълнителни два гласа за развитие на процеса, бе дешифрирано в интервю на вицепремиера Кунева по следния начин, цитирам: „Промяната в позицията на АБВ за промените в Конституцията показва, че коалиционната формула две плюс две не работи ефективно.” Какво означава това? Дали не се търси старият изпитан път на търсене на врага, с който да се оправдава едно или друго действие? (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Дано да не е така, няма значение дали врагът е с партиен билет или не. (Оживление. Шум и реплики.)

В тази връзка ми се струва, че някои от ръководителите на парламентарни групи трябва да се замислят защо и как така министър-председателят на Републиката, първо, сам се зае да води разговорите с всички парламентарни групи по конституционните реформи и, второ, защо и как така само за четири дни премиерът успя да постигне резултат, който останалите не успяха да постигнат за четири месеца?

Отговорът на този въпрос е само един и той се съдържа в думата „диалог”, при това независимо дали диалогът се води с привърженици, или опоненти. За съжаление, мисля, че диалогът, освен като обикновена дума, е непознат като смисъл и действие за някои ръководители на парламентарни групи.