Красимира Анастасова

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По време на приемането на Законопроекта в Комисията се изказаха много от доводите, които чухме сега и в залата. Един от основните доводи е, че обществените съвети ще бъдат неработещи, че ще бъдат формално функциониращи, ще се създаде допълнително напрежение – това беше изразено и в залата. Каза се още, че не е ясно кой ще ги създава, как ще се управляват и така нататък. Долови се нотка, че в малките населени места няма този потенциал от хора, които да участват в обществените съвети. Също така, че в големите градове няма как да излъчат толкова представители, които да участват.

Не мога да се съглася с нищо от казаното. Създаването на обществените съвети е с цел да се даде възможност за пряко наблюдение в училището, в детската градина. В чл. 2 от Законопроекта предлагаме родителите да станат участници в образователния процес. Това е начинът и формата, по които ние им даваме това право да участват.

Казвате, че и сега има настоятелства. Да, наистина има настоятелства, които чудесно си вършат работата, но като цяло мнението на голяма част от директорите е, че настоятелствата са един вид донори на средства. Още повече че настоятелствата са неправителствени организации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Формално погледнато, в едно настоятелство е възможно да няма и нито един участник родител, това да са общественици – в такъв смисъл, че няма да има представителство на родителите.

Господин Михов запита откъде идва идеята за възникване на обществените съвети. Искам само да напомня това, което казах и на заседание на Комисията, че по време на управлението на тройната коалиция са създадени училищни съвети в изпълнение на Националната програма за развитие на средното образование и предучилищното възпитание и подготовка, които са приети с решение на Народното събрание през 2006 г., също така Споразумението за реализация на Пилотен проект за децентрализация на управлението в системата на училищното образование, подписано от Министерството на образованието тогава и Националното сдружение на общините в Република България през 2006 г. Тогава пилотният проект е реализиран в десет общини и една от основните цели, които си поставя училищният съвет, е разширяване на възможностите за гражданско участие и контрол върху управленските решения в системата на училищното образование. Лично аз съм имала срещи с колеги директори, които са участвали в тези пилотни проекти, има тяхното одобрение и на практика са оценени като действащи.

Колеги, стана въпрос, че в чл. 270 не е ясно как ще бъдат създадени обществените съвети. Там е казано, че условията и редът за създаването, устройството и дейността на Обществения съвет се уреждат с правилник, издаден от министъра на образованието и науката.

Говорим за граждански контрол. Необходима е воля и съвместни усилия за поемане на отговорност от всеки участник в образователния процес – родителите, учителите, учениците, общината трябва да имат воля за граждански контрол и за прозрачност в управлението. Всеки един участник в образователния процес трябва да се чувства активно ангажиран и съпричастен.