Красимира Ковачка

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Световната здравна организация оценява, че днес имунизациите в света предпазват годишно от смърт между два и три милиона души и предпазват още много повече от заболяване, страдание, инвалидност. Ваксините са велико откритие на съвременната медицина. Те са незаменимо оръжие за профилактика и промениха коренно здравеопазването. Затова е естествено всеки проблем, свързан с тях, да предизвика широко обществено и професионално обсъждане.

Проблемът с дефицита на ваксини и дарението на ваксини от Турция е тема за обществено обсъждане в медиите и социалните мрежи от няколко месеца. Поради спецификата на темата и допълнителни фактори като политизация, лоша комуникация на регулатори, забавяне на реакция от страна на Министерството и други, този процес вече хронифицира ненужно и се изостри. Десетки предавания и може би стотици статии наводниха медийното пространство. Като част от демократичния процес за повече прозрачност това е добре, но, от друга страна, това е много чувствителна тема за родителите, поражда безпокойство и, за съжаление, работи в полза на антиваксинални настроения и оттам против общественото здраве. Това трябва да се отчита в нашия дебат.

Според нас е време да се обединим около обща позиция, за да може да се успокои общественото мнение и се завърши нормално процесът на разследване на допуснати административни нарушения. Два са пунктовете, около които можем да търсим обща позиция и това са, първо, че ваксините, произведени в Турция – получени и дарени, са безопасни, което трябва да бъде препотвърдено, господин Министър, от националните консултанти и от регулаторите за лекарства в кратък срок.

Второ, съществуващите административни нарушения и проблеми, свързани с процеса на дарение и внос на ваксини от Турция трябва да се разследват, докажат и санкционират. За нас остава открит въпрос по темата, който ще си позволя да задам пред Вас, въпреки че в част от отговора Вие го дадохте, но аз мисля, че кратките отговори – дори с „да” и „не”, ще бъдат по-ясни за обществото и ще създадат спокойствие.

На първо място, това е ваксината „Еувакс Б” против хепатит „Б”: какво наложи вносът на сто хиляди дози на тази ваксина? Второ, какво е бъдещето й след като става ясно, че няма да бъде използвана у нас? Договорът с Турция позволява ли да се използва в трета страна, защото има нужда от такава ваксина и в страни, чието законодателство не забраняват използването й? Какъв е срокът на годност на ваксина „Еувакс Б”, може ли да бъде върната на Турция, съгласно договора? И, разбира се, много въпроси относно: има ли превод на листовката на „Еувакс Б” в България и за петвалентната ваксина – има ли информирано съгласие на родителите при приложението на техните деца? Това са въпроси, които в момента се задават в обществото.

Вносът на ваксини от Турция постави на фокус цялостната политика на страната, свързана с имунизациите и той не трябва да прикрива и други съществуващи проблеми. Разбира се, на никой дом не може да сложим табелата: „Тук няма проблеми”, но не може да не се посочат съществуващи проблеми в тази политика.

Накратко, нашият Имунизационен календар в частта за задължителните имунизации е сравним с европейските страни и САЩ. За съжаление, той не се изпълнява по очаквания начин в частта си за препоръчителни ваксини, съгласно Наредба № 15, която цитирахте, от 2006 г. с последна актуализация точно за препоръчителните ваксини от 2012 г. Така например ние имаме едно от най-ниските покрития с противогрипна ваксина в Европейския съюз. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Две секунди?