Румен Желев

Благодаря, господин Председател.

Уважаеми дами и господа народни представители! Проучих парламентарната практика до момента и тя показва, че когато в парламента влезе за обсъждане Проект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, винаги е съпроводен с бурни дебати. Това е Закон, който няма голяма стопанска стойност, малко са хората, препитаващи се от лов, но фокусира много страсти, тъй като ловът отдавна е престанал да бъде средство и начин на препитание. Той е хоби, емоция, страст, за някои дори начин на живот, но не и начин, с който да успяват да свържат двата края.

Вероятно и този път няма да направим изключение и предлаганите три закона също така ще доведат до сериозни дебати. И, дай Боже, защото в спора се ражда истината. Затова, за да стане дебатът качествен и да избягаме от някоя партизанщина, каквато се забелязва напоследък, искам да споделя с Вас някои факти, които са неоспорими.

Трябва да направим Закон за лова и опазване на дивеча. Даже, както сме споделяли с колеги от Министерството на земеделието и храните, които в момента са в залата, защо не да променим и името и да стане Закон за опазване на дивеча и лова, а не закон, който да удовлетворява интересите на една или друга част от българските ловци, на едно или друго сдружение, пък било то и такова, което се титулува с наименованието „национално”.

България е уникална в природно отношение страна. Ние сме втората по биоразнообразие страна в Европа. Биотопите, в които се развъжда дивеча в България, са фантастични. Местообитанията са от първи, втори, трети бонитет. Климатът е мек. Разнообразието на флората е голямо. Хранителната база също. През територията на България преминават големите птичи магистрали на прелетните птици – „Виа Понтика” край Черноморието и „Виа Аристотелис” по течението на Струма и Места. Господ е бил щедър към нас в ловностопанско отношение. Цялата територия на България, като извадим от нея урбанизираните територии и тези части от страната, които са под юрисдикцията на Министерството на околната среда и водите, а именно трита национални парка – „Централен Балкан”, „Рила” и „Пирин”, резерватите и поддържаните резервати, цялата останала територия, без оглед на това какви са фондовите граници и собствеността на земята, е ловностопанска площ. Дивечът в България е частна държавна собственост. Тази ловностопанска площ, да приемем, че е 100%, се разпределя по следния начин: 6% владеят държавните ловни стопанства, 7% е площта на държавните дивечовъдни участъци към държавните горски стопанства – общо 13%. Останалите 87% са предоставени от държавата на българските ловци. Това става посредством сключване на договори между представителите на държавата, в лицето на директорите на горски и ловни стопанства, и ловните сдружения, които са юридическите лица, представляващи български ловци, регистрирани по Закона за лицата с нестопанска дейност.

Договорите, които се сключват, се наричат „договори за стопанисване и ползване на дивеча”. С ползването на дивеча сдруженията се справят много добре. Стопанисването обаче остава доста на заден план или както сме си казвали и друг път и вече го казахме: и Господ си е свършил работата, дал ни е един прекрасен биотоп. Държавата и тя е направила своето: предоставила е голяма част от територията. Остава да започнем да я стопанисваме по начин, по който подобава.

В предлагания на Вашето внимание Законопроект, най-вече на Министерския съвет, защото останалите два законопроекта са много конкретни – Законът на Министерския съвет е по-общ, по-концептуален, първоначалната идея беше той наистина да доведе до една сериозна фундаментална промяна, която да промени организацията на ловната площ, начина на прием на нови ловци и така нататък. По една или друга причина това сега не се случи, тъй като работната група в Ловния съвет и в Министерството се взе решение това да стане на един по-късен етап, след като бъде изготвена стратегия за развитие на ловното стопанство в България.

Беше направен опит да се направи такава стратегия. Дори бяха изразходвани известно количество средства, но резултатът бе крайно незадоволителен по преценка на всички експерти. Сега Министерството на земеделието и храните се е заело отново да изготви стратегията, която трябва да стане факт до края на тази година. Преди това на мен ми се иска да направим една сериозна дискусия по целите, които ще преследва тази стратегия, защото стратегията е всъщност средство за постигане на определени цели и ние трябва да се обединим около целите, които преследваме със стратегията.

Подкрепям изцяло предложенията, които са направени, всъщност не изцяло, а в по-голямата им част, от Министерския съвет и останалите два законопроекта – също. И не защото съм на 100% съгласен с някои неща направени в тях, а защото ми се иска да настъпи една истинска дискусия на второ четене, когато разглеждаме текстовете конкретно.

В доклада на председателя на Комисията бяха изказани позитивните неща в предложенията. Аз няма да ги повтарям. Ние ще ги разглеждаме по-нататък, както всички знаете. Разбира се, има някои неща, с които още отсега казвам, че аз лично не бих могъл да се съглася, както е предложението за групов лов на сърна. Считам, че това не е добре аргументирано и на второ четене ще изкажа своите аргументи за това. Това е екстензивен начин на лов, към който не би трябвало да се връщаме назад в миналото, и не отиваме към цивилизования свят по този начин.

Също така мисля, че има известни неточности в другите срокове на лов, не само за водоплаващия дивеч, както подчерта господин Петров, за пъдпъдъка и гугутката, за гривека, за дивата свиня, за язовеца, но това ще стане ясно по-късно.

Много е важно да направим един добър закон, защото дивечът е живата украса на природата и той принадлежи на целия народ, независимо че имат право да го ползват само хората с ловен билет.

Често се твърди, че в България има 130 хиляди ловци. Формално погледнато това е така. Аз обаче бих искал да си поиграя с думите и да кажа, че всъщност в България има 130 хиляди притежатели на ловни билети, което не ги прави автоматически ловци. Голяма част от тези хора дори нямат оръжие и са станали ловци просто ей така, за да имат ловен билет. Други пък са си купили оръжие, но много рядко практикуват ловния спорт. Активно ловуващите в България са не повече от 60 или 70 хиляди човека. И това не е малко.

Да си ловец означава да обичаш природата, да познаваш дивеча и неговата биология, да познаваш ловното законодателство, да го спазваш, да познаваш отстрелните норми, да си готов да подпомагаш дивеча с труда си и финансово. Нека сам си отговори всеки на въпроса доколко покрива тези изисквания и дали има правото да се нарича „ловец”.

По отношение на сроковете на лов, те са фиксирани много отдавна, а всички сме свидетели на сериозни климатични промени. Знаете, още древните римляни са казали: „Панта рей” – „Всичко тече, всичко се изменя”. Настъпват някои промени, които ние трябва да отчетем, че те са реалност и бихме могли наистина по някакъв начин да променим сроковете, така че да станат адекватни на условията.

Предлагам на Вас да подкрепим на първо четене и трите законопроекта, за да можем между първо и второ четене да проведем истинския дебат по всеки конкретен текст. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)