Благодаря, господин Председател. Господин Божинов, благодаря Ви за въпроса. Ще се опитам да бъда конкретен.
Аз не мога да се изживявам на съдник, който да преценява дали е добре или зле. По принцип съм привърженик на това да има повече от един представител и да има конкуренция. Въпросът е тази конкуренция за какво е.
Затова в началото на изказването си започнах с това да избегнем партизанщината. Действително наличието на два съюза доведе до голяма доза конфликти, до борба за членска маса, до борба за привличане на дружинки. Има много неща, които трябва да се обсъдят по този Закон.
По-нататък ще стане въпрос за това дали две дружинки са достатъчни да създадат сдружение и ако го създадат това сдружение, имат ли финансовата обезпеченост да извършват какъвто и да е организационен живот? Или това е форма просто само за ползване на дивеча, както казах, а стопанисването изчезва през комина.
България беше страна, която се гордееше с постиженията в своето ловностопанско дело. Световният рекорд на благороден елен е български! Световният рекорд от дива свиня доскоро беше български. Унгарците ни биха с една-две точки, но имаме съмнения, които не искам да споделям оттук. Световният рекорд от кожа на дива котка е български! Имахме невероятни постижения, за които ни завиждаше цяла Западна Европа. Германците казваха: ние в много други отношения можем да сме напред, но по отношение на постиженията, които Вие имате в областта на ловното дело, сме много след Вас.
В момента, за съжаление, състоянието на дивеча в България никак не е задоволително и направо е тревожно. Затова приемането на този Закон, в който има много позитивни и правилни неща, е толкова належащо да се случи. Той ще бъде само един старт за фундаменталната концептуална промяна на развитие на ловностопанската дейност в България след приемане на ловната стратегия. Благодаря.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: