Румен Желев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Древните латинци са казали: „Errare humanum est” –„Човешко е да се греши”. Нормално е.

Допусна се някаква грешка - не че текстовете в първия закон не бяха добри. Наистина трябва да има правила! Наистина трябва да има възмездно ползване. Не може в държавата всеки да отива и да разполага палатката или кемпера си там, където на него му се иска, без да се съобразява със собствеността и със собственика на съответната територия.

Това че сега предлагаме промяна в текста, произтича единствено от това, че нямаме достатъчно регламентирани площи, където това да се извършва. Така че ние не оттегляме изцяло предложението, просто си даваме отсрочка, и с приемане на Закона за туризма да бъде регламентирано точно кое как да стане. Надявам се да успеем – всички си даваме сметка колко е важно това. Не го приемам като отстъпление, а като разумен ход, който в обозримо бъдеще трябва да бъде регламентиран по правилния начин.

Искам обаче да използвам трибуната, за да кажа още нещо, което от доста време насам ме смущава – вече го казах и в Комисията. Стреснат съм, но в никакъв случай не може да се каже, че съм трогнат, още по-малко очарован от това как тайно и полека в нашия език, в Народното събрание, по митингите, по транспаранти, навсякъде се промъкна тази странна дума „къмпингуване”, това „нгуване”. От Бургас съм, цял живот живея на морето – тогава имаше много повече къмпинги, отколкото сега и масово се къмпираше, защото в къмпинга се къмпира, а в паркинга се паркира. Странно защо всички преждеговоривши говорят за „къмпингуване” и паркиране.

Като хора, които не прилагат двойни стандарти, ако приемем че „къмпингуване” е правилно, то моля оттук нататък да започнем да „паркингуваме” и да престанем с паркирането. Благодаря за вниманието.