Димитър Дъбов

Госпожо Министър, не съм съгласен, че се прави всичко възможно. Вие сама подсказахте, че сте предприели някои действия с оглед дори законодателно да се уредят нещата.

От това, което казахте, при мен възникна още едно разсъждение по въпроса. През последната година имаме видима промяна в националната принадлежност на нелегално пристигащите мигранти. Независимо че в Сирия войната продължава, броят на сирийците, които идват в България, намалява – през тази година те са 24%. Най-много са иракчаните – 35, и афганците – 31. Големият парадокс е, че при 1200 влезли, по нашата статистика, и заловени на границата афганци 4200 са спрени на сръбската граница. Оттук могат да се направят много изводи за това по какъв начин се пази границата и какъв е броят на преминаващите през нея.

Като голяма ирония на съдбата, бих могъл да кажа, че след нашата мироопазваща и мироналагаща операция в Афганистан и Ирак страната ни се пълни с емигранти от тези две страни.

Възниква основателният въпрос: ако в Сирия се води война и надделяват хуманните съображения, за останалите мигранти влизането в България, в Европа цели икономическо присъствие, което поставя въпроса: защо изобщо ги приемаме у нас?

Другият голям въпрос е свързан с проучването на мигрантите и качеството на провежданите интервюта с тях. Извършените терористични актове в Европа показват, че една част от терористите са пребивавали легално в България. Атентатите в Истанбул, в Германия, във Франция имат българска следа. Основателен е въпросът: не дали има, а колко още такива обучени терористи са „мигранти“ в България?

Завършвайки, искам да отбележа, че поради отсъствието на министър-председателя не мога да задам въпросите за разговорите в Турция и Германия, свързани с миграцията... (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), както и перспективите за реадмисия с мигрантите.