Борис Станимиров

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Законопроектът на Министерския съвет за резерва на въоръжените сили и за изменение на Закона за резерва действително е изключително добър и смислен. Няма да повтарям доста подробните аргументи, които преди мен адмирал Манушев изложи. Това е Законопроект, който дава възможност за развитие на Българската армия и на нейните способности.

В него обаче има един момент, който апелирам към Вас да погледнем между първо и второ четене и да внесем изменения. Договорът, който резервистите ще подпишат с Министерството на отбраната за служба в доброволния резерв, по сега действащия Закон и по предложението, което разглеждаме, ще трябва да бъде подписан и от работодателя на резервиста, което превръща практически службата в доброволния резерв в доброволна от страна на работодателя, а не само на гражданина, който иска да служи на страната си. Давате си сметка, че по този начин една важна за националната сигурност функция ние я поставяме в зависимост от тясната воля на работодателя. Разбира се, това е доста деликатна тема, защото все пак работодателят може да понесе щети от това, че неговият служител ще има договор и определена част от времето му ще бъде ангажирана с доброволния резерв.

Не е ли редно в този аспект да се помисли за някакви разумни компенсации, които държавата да даде на работодателя? В замяна на това – ангажиментът да бъде безусловен. Повтарям, в момента ние поставяме в зависимост една функция за националната сигурност от частната воля на един работодател, който може да е чуждестранна или международна компания. Може да се окаже, че има определени специалности, изключително нужни на отбраната и чиито служители работят в определен профил компании, които може да не са български компании. Получава се парадокс.

С изявлението, че аз и моите колеги от Реформаторския блок ще подкрепим с ентусиазъм този важен Законопроект, предлагам между първо и второ четене да помислим за по-добро регламентиране на доброволния характер на участие на резервистите.