Борис Станимиров

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!

Ще се постарая да се придържам към конкретното решение, което в момента обсъждаме, а не към общата тема за предстоящото Споразумение между Европейския съюз и Канада.

Предложеното от колегите решение има две части: първата част изисква от правителството да ни представи доклад за ефекта и въздействието на това Споразумение върху българската икономика. Става въпрос за едно Споразумение, преговорите за което са водени в продължение на пет дълги години и са приключили през 2014 г., както вече отбеляза госпожа Грозданова, а оттогава са минали още две години.

Всички въпроси, които поставиха вносителите със защитата на днешното предложение за решение, може би са резонни, ние ги чуваме и в общественото пространство от най-различни организации и страни, но като република с парламентарно управление считам, че всички механизми на парламентарния контрол и на комуникацията между парламента и министрите можеха да бъдат използвани за целия този период от време – пет години преговори и две години след това, за да се изяснят тези въпроси, а не да се изисква в 12 без пет, в последния момент някакъв цялостен доклад, който да даде с магическа пръчка отговори на наистина сложните теми. Това явно не е свършено. Причината може би е, че е много удобно някой емоционално да обръща темата в теми като „национално предателство“, „чорбаджии изедници“, „чуждестранни компании“ и така нататък, и един чисто прагматичен търговско-икономически въпрос да бъде вкарван в сферата на емоциите в една предизборна ситуация, което считам, че не е редно.

Виждам в изложението на вносителите и в доклада на Икономическата комисия, че там всъщност наистина е воден разговор с евродепутати, с експертни организации, със синдикати. Но отново не виждам ролята и позицията на българското правителство, което в края на краищата защитава официалната българска позиция в тези преговори. Ето затова считам, че проекторешението в първата си част няма особен смисъл, въпреки че въпросите, на които се търси отговор, са съвсем резонни и те трябва да получат своя отговор.

Втората част от решението е, която задължава правителството да съгласува с Народното събрание своята позиция по Споразумението с Канада. Механизмът това да се случи е ратификацията, която предстои да направи Народното събрание – правителството, излъчено от Народното събрание, то е получило мандат на доверие, и в тези преговори то изразява официалната българска позиция. Ако ние го караме да се връща в тази зала и да си сверява часовника, преди всеки кръг на преговори с партньорите на България, това само ще му отслаби позицията, а няма да я засили.

И ние сме напълно в конституционните си правомощия, ако случайно правителството подпише едно споразумение, което не отговаря на българския интерес, просто да не го ратифицираме след това. Няма нужда да отслабваме българската позиция.

В мотивите си вносителите се позовават на опита на унгарския парламент, който би имал съответните възражения към това Споразумение и призовава ние да направим като тях. Ами вчера Унгария беше сред страните, които с решение на своето правителство подкрепя Споразумението с Канада. Имаше страни, които в хода на преговорите и в хода на последващите две години са имали своите възражения по същество в Европейско-канадското споразумение.

Аз лично нямам информация дали българската страна е имала такива съображения по същество. Но знам, че примерно Германия, Австрия и Словения вече са получили удовлетворяващи отговори и са оттеглили своите възражения, така че в момента единствената страна, която блокира Споразумението, е Белгия – заради решението на валонския парламент.

Темата за визите с Канада също не е маловажна. Аз съм напълно съгласен с всички, които се изказаха и казаха, че това не може да е сделката и не може да е цената на едно всестранно търговско споразумение, не може да бъде – визите за Канада. Но визите за Канада са един абсолютен и неотменен фактор, без който според мен е немислимо България да подпише и да участва в това Споразумение.

Затова си позволявам да изразя задоволство, че и на вчерашната среща на Съвета по външни работи България е изразила ясна позиция, че няма да подпише Споразумението, ако няма писмен ангажимент, писмен ангажимент на Канада, пак повтарям, за отмяна на визите. Аз Ви призовавам, като върховния орган в страна с парламентарно управление, ние много да внимаваме и да се погрижим наистина, докато нямаме писмени ангажименти за отмяна на визите, да не ратифицираме това Споразумение.

Защото в телефонен разговор между двама премиери могат да се направят някакви уговорки, но това не може да бъде ангажиращо, дългосрочно в страната, политическо действие. Имаме нужда от писмени гаранции, срещу които България, ако няма други икономически възражения, може да стане част от това Споразумение. Но нека един чисто търговско-икономически разговор да не го водим с популистки и с емоционални категории, а наистина през парламентарния контрол да изискваме точната и адекватна информация, на база на която евентуално да ратифицираме Споразумението, когато то бъде подписано. Благодаря Ви.