Стефан Кенов

Благодаря, господин Председател.

Уважаеми колеги, налага се да сменяме основния Изборен закон по време на предизборната кампания. Дали основателно, или не, пред нас се появиха два големи проблема.

От преждеговорившите и хората, които представиха своите законопроекти, се чуха различни цифри. Но българската държава работи основно с две цифри – българите, които се самоопределят извън границата, са 3-3,5 милиона. Извън пределите на Република България живеят 28% от българските граждани. Дали упражняването на тяхното конституционно право да участват пряко в изборите за органи на държавна власт, е голям проблем? Отговорът е: „Да“, и това няма как да бъде по друг начин.

Тук обаче повече говорихме и за технология – дали секциите да бъдат 35, дали да бъдат 55, дали да бъдат по-малко, повече. Казаха се неща, че би трябвало навсякъде, където има двама или трима български граждани по света, да може да бъде гарантирано тяхното право. Но колкото и да са секциите, дори те да са 55, 65, 112 или 300, няма как и финансово – оставете, но на практика няма как българската държава да осигури секционна избирателна комисия във всяко населено място, където има български гражданин, независимо от държавата.

Няколкократно в тази държава лично съм заявявал, че единственият начин да бъдат гарантирани правата на всички български граждани от Конституцията на Република България е да бъде ефективно въведено дистанционното електронно гласуване. Само и единствено по този начин можем да гарантираме на 100%, че всеки може да упражни своето право на глас.

Дали промените, които днес се предлагат, ще решат проблема? При приемане на Изборния кодекс всеки от нас знаеше, че ще има проблем в три държави – САЩ, Република Турция и Испания. Оказа се, че Испания не е проблем. Проблем стана Великобритания. Тогава, към него момент, знаехме, че проблем ще имаме и с избирателната секция в Лондон – има прекалено много български граждани, които няма как да упражнят гласа си в една секция. Това, което предложи, мисля, че господин Красимир Велчев и група народни представители в техния Законопроект, за допълнителните секции, е решение – добро решение. То ще бъде решение според и за Република Турция. Не знам дали сте го отчели.

Но да мислим, че с осигуряването на хиляди секции извън страната ще решим проблема, няма как да стане. Нямаме възможността да осигурим това право.

Призивът ми е не толкова днес или между първо и второ четене да се правят някакви промени, но наистина загрижеността на всички парламентарни групи – да дадем възможност на нашите сънародници извън пределите на България, да гласуват по електронен път. Това в крайна сметка зависи от волята на парламентарните групи.

Ние ще подкрепим отпадането на тавана от 35 секции за Европейския съюз с ясната перспектива, че в крайна сметка това е решение за този вид избор. Оттук насетне Великобритания може да не е част от Европейския съюз, но това дава още повече вода в мелницата на този прогресивен процес наистина Министерският съвет и управляващото мнозинство да работят по въвеждането на електронното гласуване.

По отношение на квадратчето. Винаги сме заявявали, че сме „за“ задължителното гласуване, но няма как да има задължително гласуване без да не дадем възможност на българските граждани да отбележат своя вот, че не подкрепят нито една от кандидатиралите се партии или личности за определен пост. Не можеш да предрешиш гласа на един български избирател, като му кажеш: „Това са петте кандидата, ще гласуваш за тях!“. Това, че не харесвам четирите кандидата, не ме кара да гласувам за някой Пищов, Шишарка или така нататък. Аз трябва да имам възможността да отразя този вот. Дали той трябва да бъде действителен, или недействителен? – За мен този човек е гласувал. Дали трябва да участва в преброяването на гласовете? – Ще изпратим на балотажа първия кандидат и квадратчето ли? Това значи да го отчетем като валиден впоследствие при определяне на резултатите. И на балотажа ще имаме един кандидат за президент и едно празно квадратче. Абсурдно е!

Това трябваше да стане, беше добре направено според мен. Но за да се предпазим от страховете, ще подкрепим и тази поправка – на мажоритарни избори да не се брои, да не бъде валиден гласът му, въпреки че аз съм го упражнил този глас по този начин, моят глас нека бъде невалиден. Защо? Защото се създаде една истерия. На практика това, което беше говорено през тази седмица, никога няма да се случи. Тези действителни празни квадратчета можеха да изпълнят едното условие – да са гласували повече от 50% от хората в избирателния списък, да стигнем 3,5 милиона. Но как при тези прогнози щяхме да изпълним другото условие? И как наистина тези опасения можеха да станат факт? Нямаше такъв вариант! Създаде се истерия. Добре, ще гласуваме и ще успокоим българското общество. Твърдо съм „за“ подкрепа на допълнителните секции, на допълнителните изборни кутии. Според мен наистина те ще решат част от проблема. Има огромни градове по света, в които живеят огромни български общности и на тях трябва да гарантираме възможността да гласуват по стария начин с бюлетини и така нататък.

Ще подкрепим три законопроекта. Единият законопроект е на господин Зеленогорски и група народни представители, на господин Красимир Велчев и група народни представители и на господин Делчев и група народни представители.

Смятаме, че трябва да се създаде спокойствие в обществото преди изборите. Въпреки че е грешно според нас да се променят изборните правила, в крайна сметка по-важни са българските граждани, правата им, които са гарантирани от Конституцията, и желанието ни да създадем възможността те наистина да ги упражнят. Благодаря Ви.