Корман Исмаилов

Благодаря, уважаеми господин Председател.

Госпожи и господа народни представители, ще започна от там, че когато коментирам законопроектите, ще изхождам единствено от общите принципни правила, защото така е най-лесно и най-правилно.

Всички сме наясно, че е много грешно да се променят правилата на играта, когато играта е започнала, но винаги го правим, включително и сега. Сега сме наясно, че има проблем в изборното законодателство и затова отново го разглеждаме; наясно сме, че кутията на Пандора беше отворена от националистите и затова сега разглеждаме нещата – поради натиск на наши съграждани предимно и основно от чужбина.

Ние изхождаме и лично аз, като представител от Народна партия „Свобода и достойнство“ – част от Реформаторския блок, от това, че трябва да се зачитат равните права на всички наши съграждани, независимо къде се намират, кога се намират, дали са в страната, или в чужбина, независимо от техните особености. Не приемаме да има ограничения за и извън Европа.

Ако трябва да се върна малко назад, защо в момента се стигна да разглеждаме проблемите на нашите съграждани – политическите им права и правото им да избират? Ами, стигна се до тук, защото още преди падането на Берлинската стена хиляди наши съграждани напуснаха България в посока на Република Турция, защото бяха третирани като второ качество хора от гледна точка на техните права и свободи, защото бяха дезинтегрирани. След падането на Берлинската стена милиони напуснаха на Запад. Защо? Защото търсеха свобода, права, повече възможности.

И вместо ние с нашите законодателни решения да им дадем повече възможности и повече права, в това число и политически – да упражняват своя глас, да бъдат съпричастни към процесите в България, да бъдат малко или повече интегрирани, ние не навсякъде с нашите предложения в законопроектите правим това.

Ще дам пример.

Категорично подкрепям Законопроекта на колегите с основен вносител Радан Кънев, но не съм съгласен с някои от аргументите на колегата Станимиров. Детето на един от моите съученици и най-добри приятели, когато се роди, имаше шест гражданства, шест паспорта. Това момче, което носи българско име, в момента е в Уругвай. Какво правим ние, за да приобщим този български гражданин, или ще го оставим да се чувства по-различен – повече уругваец, повече германец, повече испанец от всички нас, които сме тук?!

Съгласен съм и с много от аргументите на господин Местан – абсолютно принципни от гледна точка на Конституцията.

Приемам аргументите на колегите от ДПС.

Приемам аргументите и идеите на един от законопроектите на господин Енчев, където правото е да гласуваш. То върви с отговорността да направиш избора в урната и дори да няма квадратче, което беше напълно излишно, но да пуснеш празната бюлетина и да кажеш „Не Ви искам“ – говоря за излъчените от партиите кандидати.

Ще приключа с това, че част от проблема в момента да водим този дебат и на моменти да излизаме от конкретните текстове е националпопулизмът. Във времето ще се стигне до там, че той може да счупи и стомната – говоря като предупреждение. Благодаря за вниманието.