Росен Петров

Уважаема госпожо Председател, дами и господа министри и народни представители! Навремето един човек, когото много уважавам – Александър Йорданов, каза веднъж от тази трибуна, че днес е хубав ден за българската демокрация. Не бих казал, че днешният ден е толкова хубав за страната ни, но бих казал, че днес е един нормален ден за българската демокрация. Няма нищо по-нормално от това правителства и парламент да идват и да си отиват.

Каква оценка да дадем на правителството, което управлява страната в последните две години? Според нас – от Българския демократичен център и Народен съюз, успехите са повече от неуспехите.

Първото и най-важното – правителството постигна относително спокойствие в страната, финансова и банкова стабилност. Имаше нормален диалог с бизнеса и синдикатите. Осъществи се пенсионна реформа с дългосрочна перспектива. Икономиката показа устойчив ръст през 2015-а и 2016 г. Разбира се, съзнаваме, че този ръст на икономиката не бе усетен от много от българите.

За пръв път от години насам армията получи пари за ново въоръжение. За момента по сравнително спешен начин е овладяна емигрантската криза. В рамките на този парламент бе осъществена и съдебна реформа, каквато бе възможна в този състав. На фона на общата геополитическа криза около нас България остана спокойна. Така че днес наистина е нормален ден за българската демокрация.

Правителството си отива, но има нещо в нашето политическо развитие, което ни смущава и ни плаши. Не е нормално на всеки две години да се сменя правителство. За последните пет години се смениха шест правителства – три служебни и три, избрани по конституционния ред. Не мисля, че има държава и общество, които могат да се развиват нормално, ако на две години всичко започва отначало. Две години може да са много само за старата казарма, но не и за едно правителство. Коя страна може да живее в перспектива от две години?!

Това ясно показва, че сегашната политическа система възпроизвежда нестабилност и трябва да претърпи коренни промени. Надявам се, че във времената, които ни предстоят, страната няма да влезе във въртележката на избори до дупка.

Уважаеми колеги, изборите до дупка обикновено водят до падане в дупката. Нашата икономика не е нито италианската, нито испанската и няма да го понесе. За жалост, пред лицето на опасностите отвън обществото ни отново е разделено, за което голяма вина имат и политическите сили.

И тук, в парламента, както личи и от днешните изказвания, разумът често отстъпва пред популизма, а съединението, което прави силата – пред политическия и личностния егоцентризъм. Ако не преодолеем това, ако поне основните, така наречените „системни политически сили“ не осигурят приемственост в националните задачи и цели, не ни чака нищо добро.

Желая успех и здраве на всички Ви и Бог да пази България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БДЦ-НС.)