Кирчо Карагьозов

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! За съжаление и аз, като преждеговорившите, ще започна с декларация, че лично аз и моите колеги от групата на „БСП лява България“ няма да подкрепим този бюджет. Няма да го подкрепим, защото считаме, че много по-лошо от това да няма приет бюджет е да има такъв, който дори частично не отговаря на очакванията на обществото. Защото ние считаме, че този пореден бюджет е бюджет на застоя, на замразяването и на утвърждаването на бедността, който не предлага визия, политики и мерки, не дава отговор на основните въпроси за стабилизиране на осигурителните фондове и адекватността на обезщетенията и пенсиите. В този бюджет липсва цялостен поглед върху проблемите, което води до частични и в голямата си част хаотични действия за решаване на проблемите в системата.

Бюджетът на държавното обществено осигуряване трябва да гарантира преди всичко осигурителните права на гражданите и да повишава качеството на осигурителната защита, и то така, че осигурителната система, и най-вече пенсионното осигуряване, да не генерира бедност и социално изключване. Бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2017 г. на никого нищо не гарантира. Дори може да се стигне дотам, че в края на бюджетната година бедните българи да увеличат своя брой.

Вярно е, че професионалното ръководство и експертите на Националния осигурителен институт са се справили отлично при съставянето на бюджета, но в границите на зададената политика и финансова рамка.

Ще си позволя няколко коментара по приходната част. Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 1 процентен пункт, което ние считаме, че е действие в правилната посока. Но преди да бъдат променени разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, бе предвидено увеличаване на вноските за пенсии във втория стълб с 2 процентни пункта от началото на 2017 г., а сега те са пренасочени към първия стълб, което ние също считаме за правилно, но само с 1%. Не е ясно защо се пренебрегва първото решение от 2%, а се стига до по-ниската граница – само с 1%.

На второ място, отново се предвижда запазване на максималния осигурителен доход на нивото от 2016 г. Освен че намалява съотношението между максималния и минималния осигурителен доход, и в този бюджет остава принципът да се облагодетелстват само високодоходните групи по линия на осигурителни задължения за сметка на тези с ниските доходи. Явно чужд на съставителите на бюджета е принципът, че по-богатите трябва да понасят по-голяма осигурителна тежест.

На следващо място, искам да отбележа, че за поредна година се предвижда запазване на нулева вноска за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. Продължават ревностно да се пазят от промяна правилата за изплащане на вземанията, което в значителна степен затруднява достъпа до парите във фонда според нас с една-единствена цел – във фонда да има достатъчно средства, за да не се мотивираме да внасяме допълнителни такива.

Не се предвижда увеличаване на вноската във фонд „Безработица“, а той отдавна е със сериозен дефицит. Размерът на тази вноска не е променян от 2007 г. и с приходите от нея във фонда се покриват едва около 66% от разходите за обезщетение за безработица. Нейното увеличаване например с 1% ще донесе повече приходи във фонда, което ще намали субсидирането от държавния бюджет.

Няколко коментара по разходната част. За поредна година като цяло не само че не се предлага, но няма и мисъл за решения по адекватността на плащанията, каквито са очакванията на обществото.

Ще започна от пенсиите. Навсякъде в социалните плащания е трагично, но тук са засегнати най-голям брой хора – за това говори моят колега преди малко много обстойно. През изминалия мандат бе извършена антисоциална, така наречена „пенсионна реформа“, обаче управляващите изтъкват това като най-сериозния си успех в реформите в социалната сфера. Залъгахме хората, че с тази реформа ще се подобри адекватността на пенсиите, тоест ще се намали дефицитът в бюджета на ДОО и финансово ще се стабилизира.

Обещано беше, че тези промени в пенсионната система са устойчиви и стабилни и ще осигурят по-справедлив достъп до пенсионната система, тоест ще има предвидимост. Но какъв е резултатът? През 2017 г. и за следващите години няма да има никакво увеличение на заварените пенсии, различно от досегашното нищожно осъвременяване с така нареченото „Швейцарско правило“. Така се задълбочават различията между стари и новоотпуснати пенсии, а това създава несправедливост и конфликт между поколенията.

От дългосрочната прогноза на НОИ прозира частично намаляване на дефицита в НОИ. Става ясно, че е краткотрайно и още в края на следващото десетилетие, а може би и много по-рано, ще достигне сегашните си нива.

Не се прави опит за решаване на проблемите на системата, натрупани в годините, и резултатите са бедност и мизерия вследствие на ужасяващо ниски пенсии на милиони хора, все по-затруднен достъп до пенсиониране, несъобразен с продължителността на живота и здравословното състояние на нацията. Реалният ефект отново ще е нов, драстичен спад в доверието към пенсионната система и намаляване на мотивите за осигуряване.

И в този бюджет се предвижда индексиране на пенсиите от 1 юли с 2,4%, но това в никакъв случай няма да компенсира нарасналите разходи за издръжка през следващата година на огромна част от българските пенсионери.

Предвижда се средната пенсия да достигне 341,57 лв., тоест увеличение с по-малко от 10 лв. Прави впечатление, че от 2013 г. досега има тенденция на намаляване на реалния ръст на пенсиите. Същото е и при коефициента на заместване на доходите – и брутния, и нетния.

Средната пенсия в България е съвсем близо до официално приетата линия на бедност. Няма как да не възникне въпросът за справедливостта на целия този подход на осъвременяване. И за пореден път на преден план възниква въпросът: защо не се планира преизчисляването на по-рано отпуснатите пенсии, особено на тези отпреди 2000 г., на нова база, каквото беше очакването на пенсионерската общност?

И сега няколко думи за социалните плащания. Започвам със замразените такива. Ние от БСП лява България многократно сме алармирали, че това правителство замрази практически всички социални плащания, с малки изключения. И в този бюджет не се предвижда нищо ново. Миналата и пό миналата година преброихме 14 замразени социални плащания – сега, с едно изключение, пак е същото. Разбира се, че някои от тях са извън обхвата на бюджета на държавното обществено осигуряване, но са в обхвата на държавния бюджет и си струва да се споменат.

Всички сме загрижени и говорим за демографията – за ниската раждаемост, за застаряващото население, но това изглежда е само в сферата на приказките и декларациите. Вместо да се покаже загриженост към младите майки, да се стимулират младите хора да създават семейства и раждат деца, с тези замразявания се наказват точно работещите и осигурени бъдещи майки.

Какво се прави с този бюджет? Замразява се обезщетението за отглеждане на дете от една до две години. По подобен начин са замразени и не се променят почти всички останали помощи за децата и семействата: месечните помощи за дете на неосигурените майки, помощта за първокласници, размерът на еднократната помощ при бременност, еднократната помощ за близнаци, еднократната помощ при осиновяване на дете, еднократната помощ за майки студентки, размерът на еднократната помощ при раждане.

Предлага ни се нещо ново – възможността майките и осиновителките, които имат право да ползват отпуск при бременност и раждане до навършване на 1-годишна възраст на детето, но не го ползват и се върнат на работа, да получат обезщетение от държавното обществено осигуряване в размер на 50 на сто от полагащото се обезщетение. Това на пръв поглед изглежда като добра мярка за стимулиране връщането на пазара на труда, но ние не получихме анализ за ефекта на тази мярка върху пазара на труда.

Следват много логични въпроси: защо се финансира за сметка на осигурителните фондове, а не от целевите средства за активни мерки на пазара на труда? Как ще се контролира и ще се пресекат злоупотребите при самоосигуряващите се лица, които се ползват от тази мярка?

Още нещо за замразените плащания. Минимален среднодневен размер на обезщетението за безработни – 7,20 лв., без промяна през последните години. Годишна вноска за ваучери за храна на работещи по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане – също в размер на 280 млн. лв. Миналата година – 240 милиона, които свършиха още в края на август, и реалната необходимост от около 300 милиона. Е, ще кажете: „увеличение с 40 милиона в този бюджет“, но по-скоро това е намаление с 20 милиона.

Обезщетението, което получават лицата от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя“, също е замразено. Каква е причината да не бъде увеличено поне с натрупаната инфлация? Във фонда, както всички знаем, има предостатъчно средства, които са заделени точно за целта. Който не е минавал по такава процедура, не знае колко е сложно, за да достигнеш в крайна сметка до тези пари, и то не в реалните им размери.

В заключение, публичните системи за социално осигуряване и социално подпомагане играят важна и решаваща роля за намаляване на бедността и неравенствата. С бюджета обаче за Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2017 г. не се предлага такава визия – политики, мерки за преодоляване на проблемите в социалната система, и не се дава отговор на основните въпроси за стабилизиране на осигурителните фондове и адекватността на обезщетенията и пенсиите. Провежданата политика от гледна точка на предлагания Проект за бюджет не само че не може да намали бедността и доходното неравенство в средносрочен и дългосрочен период, но създава сериозни предпоставки за задълбочаването му в краткосрочен план.

Ето защо, уважаеми колеги, с оглед на изложеното, ние от БСП лява България няма да подкрепим този бюджет. Благодаря Ви.