Емил Райнов

Използват се като локумчето за добрите болници. Нали сме наясно, нали всички знаем, че тази година – уж твърди лимити – на някои болници лимитите им се актуализираха по няколко пъти. Какво се случва, колеги? Защо така? Как така?

Колеги, в болничната помощ надлимитната дейност, спомняте си миналата година близо 60 млн. лв., а тази година се очертават 20 – 30 млн. лв., не се изплащат. Въпреки че аз този термин „надлимитна“ не го приемам. Това е извършена дейност, неразплатена дейност. Дейност извършена, проверена, фактурирана. Не се изплаща. Защо?

Колеги, нали сме наясно, че неизплащане задълженията на касите към болниците автоматически се пренася към увеличение задължението на болниците? И когато говорим, че задълженията на болниците надвишиха вече 500 млн. лв., това не са празни приказки. Нали знаете, че българското здравеопазване в момента е практически фалирало? Въпрос на време е някой изнервен доставчик да започне да запорира сметките и ефектът на доминото ще постигне цялото здравеопазване. Говоря за държавното здравеопазване, говоря за общинското здравеопазване.

Много интересно се появява в бюджета един параграф, в който се твърди, че не по-късно от 31 март следващата година може да се вземе решение за разпределението на 90% от резерва за лекарства и болнична помощ. Колеги, защо резервът априори трябва да се казва, че ще отива за лекарства и за болнична помощ? Резервът в Закона!? Ами, ако ще бъде така, хайде този резерв да бъде разхвърлян по пера и да се закове тук, в парламента, където е контролът, а не да предоставяме тази златна възможност с един резерв Касата да прави каквото си иска.

За § 11 мисля, че всички достатъчно говорихте как оспорването не трябва да спира изпълнението на заповедта за прекратяване на договор.

Колеги, презумпцията за невинност къде остана? Аз бих приложил една друга теза – че може би това е начин, по който Касата отново да отложи във времето плащания. Защото на всички е ясно, че това нещо ще падне в съда и Касата ще трябва да плати тези задължения, заедно с лихвите. Само че това ще бъде в следващата година, може би пό следващата, при друг Надзор, при друг директор, при друг министър, с друг бюджет. Или това е донякъде като тезата за основния и допълнителния пакет от една каса – отлагаме с два месеца плащанията за допълнителния пакет.

Колеги, най-важното, каза се от всички преди мен – този параграф създава идеалната предпоставка за корупция, идеалната бухалка – плащаш или ти прекратявам договора. Защо, колеги? Защо, колеги? Усмихвате се, нали? Като го знаете, казвайте го пó навреме.

Изводът – в този бюджет няма нови политики! Този бюджет ще продължи тенденцията за ограничения достъп на пациентите не само в извънболничната, но и в болничната помощ. Ще продължи това пациентите да вадят все повече пари от собствения си джоб за здравеопазване.

Тези от Вас, които следят нещата, трябва да са прочели вчера последния резултат на „Прозрачност без граници“ – 60% от българския народ смятат, че в здравеопазването има корупция, а на 16%, скъпи колеги, пряко, в рамките на тази година, са им искали пари за здравеопазване.

Следващото, в този бюджет за сетен път се вижда липсата на контрола! Бих го нарекъл другояче – нежеланието за контрол. Продължава обяснението, че това не се случва, защото няма законови основания и наново се вкарват едва ли не поредни поправки и промени в Закона за здравното осигуряване.

Колеги, когато един човек не ще да си свърши работата, ще даде хиляди предложения.

Контролът, господин Абу Мелих. Приказките за приватизация – частно, държавно, нямат никакво значение. Контролът! Примерът – в Холандия всичко е частно, в Швеция всичко е държавно, дори финансирането е бюджетно. И в двете страни хората са доволни от здравеопазването, но там има контрол –всеки един лев, където отива, се знае! Докато при нас това нещо го няма.

Уважаеми колеги, този бюджет не може да гарантира работата на Националната здравноосигурителна каса, не може да изпълни нейната основна функция по закон – осигуряване на здравноосигурените лица на достъп до качествено и своевременно здравеопазване.

И накрая, уважаеми колеги, този бюджет за сетен път нагледно показва, че през изминалите две години в сектора „Здравеопазване“ не се е случило абсолютно нищо добро. Поредните две загубени години в сектора!

Уважаеми колеги, да припомням ли лимитите, листите на чакащи, дори за онкоболните? Дълговете на болниците – вече казахме, одържавяването на Националната здравноосигурителна каса.

Уважаеми колеги, Касата в момента е на пряко управление на министъра на здравеопазването, на пряко ръчно управление! Бюджетът, който днес се предлага, е бюджетът, който е внесен и изготвен от министъра на здравеопазването. Това не го ли разбрахте? В 12 без 5!

Вие разбрахте ли, колеги, че за 16 години – от 1999 г., когато стартира здравноосигурителният модел в България, когато от бюджетно финансиране минахме през фондово финансиране, от твърди бюджетни заплати минахме през „парите следват пациента“. Шестнадесет години!

Ние още миналата година извъртяхме един пълен кръг и отново се върнахме в бюджетното финансиране, на министъра, който разпределя бюджетите и парите. Тук вече стои въпросът: има ли нужда от Национална здравноосигурителна каса? Трябва ли министърът през девет души Надзор да разпределя бюджета, ами не си вземе едно отделче в Министерството, трима финансисти, един „Правец 16“ и да си върши тази работа, която, апропо, се вършеше до 1998 г.

За тези две години минахме, колеги, от бой с пръчки на болнични директори през регистрирането на всеки пациент като престъпник с пръстовия отпечатък, или може би точният термин беше „автентификатор“. Минахме през мегаобединението на болниците, които щяха да снижат разходите, щяха да подобрят здравеопазването.

Мисля, че нищо такова, уважаеми колеги, не се случи, за да стигнем накрая до това, което се предлага днес. И болниците, и тях априори да ги обвиним, че са престъпници. Спираме всичко без право на обжалване.

Минахме през опита за превръщането на България в Аптечно на цяла Европа. Това не се случи – докарахме го само до Аптечно на Турция.

Ваксините, колеги, внос на неразрешени, нелегално производство в страна – членка на Европейския съюз. Това няма как да се забрави!

И стигаме до гвоздея за тези две години – опита за разделянето на българския народ на две категории хора – не на бедни и на богати, не поради религиозни начини, не поради местоживеене, ами поради пакета – основен и допълнителен. Слава Богу, това беше спряно и повторният опит няма как да се случи.

Колеги, министърът в оставка успя да постави и наистина остави пръст, пръстов отпечатък в българското здравеопазване, но с вчерашната оставка мисля, че целокупният български народ си отдъхна от експеримента Москов.

И накрая, съвсем дружески, естествено, към колегите от ГЕРБ, и най-вече към колегите лекари от ГЕРБ, в които през изминалите две години се бореше партийната дисциплина да подкрепят това, което е казал вождът, да подкрепят и най-безумните идеи и Хипократовата клетва.

Дълбоко в себе си, колеги, признайте го – след вчерашния ден и Вие си отдъхнахте. Всъщност това го виждаме и в изказванията, които – чак днес, събудихте се две години по-късно и прозряхте истината. Две години къде бяхте, колеги? Две загубени години!

Колеги, този бюджет е Вашият, на управляващите. Този бюджет не е нашият. Нашият бюджет ще бъде, когато спечелим изборите, когато ние определяме политиката. Този бюджет е Вашият и Вие ще си носите последствията от него. Затова ние няма да го подкрепим и заявявам от трибуната, че между първо и второ четене няма да правим и предложения. Отговорността е Ваша, колеги, и Вие няма как да избягате от това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)