Заместник Министър-Председател Меглена Кунева

Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Станилов, ще ми разрешите едно малко отклонение от Вашия въпрос, за да Ви кажа, че често задавания от Вас казус и тук, в Народното събрание, свързан с финансирането на членския внос на България в Дубна, е решен преди един ден. Надявах се, че ще Ви направи добро впечатление и ще го отбележите и от трибуната, защото аз поех ангажимент към Вас и го изпълних.

По Вашия въпрос сега. Истински съжалявам, че не мога да Ви отговоря така, както щях да Ви отговоря към датата 19 октомври 2016 г., когато въпросът Ви е бил зададен, сега сме в края на месец ноември. Знаете, че през целия ми мандат едно от нещата, на които винаги изключително съм държала, е публичността и всеки акт е бил подлаган, когато е излизал с мой подпис, на широка дискусия с бъдещите си адресати, всички заинтересовани страни и обществеността. Правилникът за прилагане на Закона за развитие на академичния състав, който цитирахте, нямаше да направи изключение, уверявам Ви. В Министерството беше поставено началото на сформиране на работни групи по изготвяне на минималните национални изисквания по професионални направления. Започнати бяха разговори с водещи експерти от висшите училища и научните организации, които да бъдат ангажирани в този процес.

Това, което мога да Ви уверя, е, че доколкото зависеше от настоящия екип на МОН, академичните среди щяха да са запознати с наукометричните показатели много преди обнародването на правилника в Държавен вестник, а и тяхното мнение щеше да бъде чуто и отразено.

За съжаление, използвам това глаголно време, защото, както разбирате, в момента ние не сме в състояние да продължим тази работа, понеже междувременно беше подадена оставка на правителството, Законът за развитие на академичния състав в Република България, като цяло, не само правилникът, е едно от нещата, за които е наистина жалко, че не можаха да бъдат приети, понеже реформата там е необходима и всички ние го осъзнаваме.

Макар че Вие като народен представител и ние като Министерски съвет бяхме внесли отделни законопроекти, смятам, че целта, която преследваме, е обща и ако имахме тази възможност, щяхме да постигнем съгласие и по средствата, с които да бъде постигната.

Сега остава единствено да изразя надежда, че тези, които идват след нас, ще продължат да настояват за по-високо качество и по-високи изисквания за достигане на световните стандарти, към които всички искаме да се стремим. Към този момент нито има закон, нито може, след като няма закон, към него да се присъедини и правилник.