Петър Кадиев

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо и господин Министър, уважаеми колеги! Тази тема се експлоатира доста време и ще продължава да се експлоатира, защото най-важното нещо за Родопите са горите. В тези райони се разчита, първо, на дърводобив и, второ – на туризъм. Това са основните поминъци на нашия регион. Ето защо отново повдигнахме този въпрос.

Още с падането на тази огромна маса от стихийното бедствие, което стана преди две години, аз повдигнах този въпрос и напътствах Вас и хората от Министерството да предприемат крути мерки за бързо събиране на падналата маса, защото тя ще доведе до съответна зараза.

За жалост, моите предричания се случиха. Вярно е, че тази маса беше огромна – един милион декара. Много трудно можеше да се събира, много трудно това се правеше, защото има и частни гори, трудни райони – пресечени, нямаше как да се събира едновременно.

Какво можеше обаче да се направи? Това е, което предлагах, и отново го предлагам и понеже този въпрос вече стана много болен, както и болната гора – можеше да се разреши на хората безплатно да извозят тази дървесина. Знам, че законодателно това няма как да стане, но можехме да измислим по-облекчена процедура. Знам, че това в момента се прави, но закъсня. Закъсня във времето и ето какво се случва.

Това, което в момента сте предприели, убеден съм, че това са максималните мерки, които могат да се случат. Пак казвам, можеше поне част от тази гора да не бъде заразена и тя да не се разпространява с такива размери.

Очаквам – не знам от тук нататък какво може да се случи, защото виждаме накъде вървят нещата, но, пак казвам: имахме уникалната възможност да предотвратим поне на половината това бедствие. Благодаря.