Иван Станков

„Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Днес, 8 декември, българските студенти отбелязват своя празник, а това е празникът на всички български граждани (ръкопляскания от залата), които имат или са имали честта да се посветят на неповторимия и изпълнен с вълнение студентски живот. Всеки семестър, когато е организиран добре и изпълнен със съдържание, и всеки положен изпит са преживявания, които се помнят и споделят през целия живот, а всички ние тук, в таза зала, сме били студенти и сме изживели това.

Всички настоящи, бивши и бъдещи студенти трябва да отделят необходимото внимание, да отбележат този празник на младостта и да си припомнят поне първите думи на студентския химн: „Gaudeamus igitur“ – нека да се веселим, докато сме млади, защото първият стих завършва: „След радостната младост и отегчителната старост ще ни поеме земята“.

Празникът на студентите възниква като патронен на единствения тогава в Княжество България университет в София. След решение на Академичния съвет от 30 ноември 1902 г. през 1944 г. празничната дата 8 декември е заменена със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите. През 1962 г. празнуването на студентския празник е възстановено на 8 декември, а на 28 октомври 1994 г. Съветът на ректорите обявява 8 декември за неучебен за българските студенти.

Този празник в края на зимния семестър и непосредствено преди изпитната сесия е един от най-желаните за българските студенти и преподаватели. Затова от името на нашата парламентарна група, а, надявам се, и от всички Вас да пожелая на нашите студенти и преподаватели той да бъде много приятен и зареждащ с положителна енергия.

Уважаеми колеги, българското висше образование често е обект на сериозни критики, но честно и откровено трябва да признаем, че то е отражение на нашата действителност. Не можем да искаме повече от това, което даваме за него. Реформирането на висшето образование е свързано с реформирането на българската икономика, с изграждането на стабилна връзка с бизнеса, с осъществяването на потребността от образование и наука, от налагането на по-сериозни изисквания за професионализъм и реален ефект за българската икономика от дейността на всеки кадър и на всеки от нас.

Празниците обикновено са и повод за равносметка. Трябва да признаем: през периода на прехода от планова към пазарна икономика се случиха много неща – и положителни, и не толкова добри. Аз съм свидетел и пряк участник на всичко това, което се случи през този период – 37 години преподавам, 24 години административна дейност, и трябва да Ви кажа, че всичко, което се случи, премина и през мен. През този период се положиха много усилия за съществени промени на учебните планове и програми, съобразяването им с европейските, с въвеждането на европейската трансферна кредитна система, атестация на преподавателите, акредитационна рейтингова система, въвеждане на редица иновации в преподаването и изпитването на студентите, научноизследователската дейност.

Всичко това е свързано с много усилия и трябва да Ви призная – това е така, защото академичната общност е консервативна и всеки преподавател бранеше с всички възможни сили и средства часовете и своята дисциплина. Но, независимо от това, в борбата между консервативното и прогресивното винаги побеждава прогресивното, и нещата се случиха.

Наред с всичко положително, трябва да признаем и грешките, които се допуснаха, а те не са малко. С автономията, която се даде на университетите, се създадоха много нови висши училища – колежи, филиали, специалности, някои от които ненужни и необезпечени с най-необходимото за провеждане на качествено висше образование.

Поради недостиг на средства за висшето образование то беше сведено до едно битово ниво, а именно:

- осигуряването на нищожните заплати на преподавателите;

- необновената материална база;

- запазването на някои остарели форми на преподаване, каквато е лекционната, без да я отричам напълно, пред празна аудитория с няколко студенти;

- писмената форма на изпитване, при която напълно отсъства живият контакт между преподавателя и студента;

- несъобразеният с нуждите на страната прием на студенти, което е причина за ниската реализация на специалистите и безсмислени финансови разходи, както и други проблеми.

Не мога да подмина и това, че със Закона за развитие на академичния състав силно се занижиха критериите за хабилитация на кадрите и, вместо качество и приноси, се създадоха предпоставки науката да се мери на килограм. Поради определени приоритети в икономиката и незадоволителна връзка с бизнеса в науката се получи и дребнотемие.

Казвам всичко това, защото в Четиридесет и третото народно събрание се опитахме да коригираме някои от нещата, но просто времето не ни достигна или нямахме достатъчно воля да приемем всички тези законопроекти.

Очевидна е необходимостта от много по-сериозни реформи във висшето образование. За да се прави качествено висше образование и наука е необходима много по-добра мотивация на студентите и преподавателите. Ако един студент не е достатъчно мотивиран за избраната от него специалност, не може да се очаква да се реализира успешно в практиката. За изграждането на мотивацията са нужни много усилия от страна на преподавателите.

Съществува една народна мъдрост, която много уважавам, а именно: „обучаването не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален“. Това е една от сериозните задачи на българските преподаватели – да запалят и поддържат факела на знанието.

Освен знание и умение да преподават и изграждат ценностни качества, увереност и предприемчивост в младите хора, които да имат и смелостта и куража да приемат предизвикателствата, защото само така ще намерят себе си и ще се реализират успешно в днешното динамично време, в което живеем.

Затова, уважаеми колеги, освен поздравите към нашите студенти, нека да поздравим и българските преподаватели – тези, които дават всичко от себе си за подготовката на знаещи, можещи, предприемчиви и родолюбиви млади специалисти. Както се казва в студентския химн: „Вива Академия, вива професоре!“ – „Да живее Академията, да живеят професорите!“ Да живеят всички, нека всичко да цъфти, да бъде честит и благословен празникът на всички настоящи, бивши и бъдещи студенти!“ Благодаря. (Възгласи: „Браво!“, бурни ръкопляскания.)