Радан Кънев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Няма да коментирам Законопроекта, който представлява по същество транспониране на европейски директиви – считам, че същият трябва да бъде единодушно подкрепен, но по отношение на другия Законопроект за изменение и допълнение, честно казано, не виждам причина този Закон да бъде гласуван, и ще изложа кратки аргументи в тази посока.

По отношение на § 1 за изменение на чл. 128б, искам да подчертая, че това е текст, който идва да каже, че работодателите могат и да спазват Закона за електронния документ и електронния подпис. Може би, ако искат! По същия начин очевидно, че контролната държавна администрация може да се съобразява с разпоредбите на този закон.

Законът за електронния документ и електронния подпис постановява, че създадените при изпълнение на разпоредбите на този Закон електронни документи са приравнени на хартиени документи и не предвижда изключения. Това означава, естествено че част не, а всички документи по ал. 2 могат да бъдат създавани и съхранявани като електронни документи и че не, няма никаква причина видът и изискванията за създаването и съхраняването им да се определят с акт на Министерския съвет, защото този акт в перспектива ще пренаписва Закона за електронния документ и електронния подпис. Тоест ще потвърждава стародавната комунистическа традиция в България наредби да дописват и пренаписват действащи закони. Така че § 1 е юридически излишен, а политически – потенциално вреден и опасен текст.

Да минем на § 2, който събужда по принцип по-голям интерес. Той е последица от един немаловажен обществен дебат по отношение на така нареченото „сливане на празници“ и по отношение така нареченото „отработване“ на обявени от Министерския съвет почивни дни. Дискутираше се възможността сливането на празници, тоест обявяването на дни за почивни от Министерския съвет единствено с цел създаване на по-дълги ваканции, да бъде възпрепятствано, забранено, също така с оглед на осигуряване на задължителната междуседмична почивка да бъде забранена и практиката на отработване. Това е важен дебат, само че в § 2 нищо от това не се случва – нито се забранява сливането, нито се забранява отработването. Просто такива текстове няма. Всички текстове, които допускаха тези практики в Кодекса на труда, остават непроменени.

Добавя се обаче една нова алинея, която казва, че ако почивният ден се пада събота или неделя, той се, нека да въведем термина „отпочива“ в понеделник, или понеделник и вторник. И тук има, бих казал, много, много основателни възражения от страна на работодателските организации срещу това създаване на допълнителни почивни дни в календара. Логично е, че винаги част от почивните дни се падат в събота или неделя няколко пъти годишно. Чисто математически не могат да се паднат всичките, защото между тях има определени отстояния, които не са кратни на седем, в дните, така че колкото се падат събота и неделя, толкова. Съвсем нормално е в такъв случай хората да си почиват събота и неделя, когато се пада в делничен ден, всички да почиваме в този делничен ден. Особен аргумент срещу тези аргументи на работодателите, честно казано, не виждам. Не виждам причина да се подкрепя.

Чувам обаче от различни колеги друг аргумент и той е, че този текст ще отпадне между първо и второ четене, но в замяна на това между първо и второ четене ще бъдат приети текстовете, които забраняват сливането и отработването. Това обаче, колеги, означава, че ще влезем в режим на парламентарно мошеничество, защото ще се гласува на второ четене закон, който няма връзка с предложения на първо четене. На първо четене ще гласуваме нещо изцяло безсмислено, след което между първо и второ ще отпадне всичко, защото, както казах, по-важно е да отпадне първият, а не вторият параграф, а ще се гласуват някакви други параграфи.

Смятам, че българският Кодекс на труда много отдавна има нужда от генерален ремонт, а може би от приемане на ново трудово законодателство, в което, естествено, трябва да залегне и материята за почивните дни, възможното определяне на допълнителни такива, без изненади за работодателите и бизнеса, както и забраната за отработване, което по всеобщо съгласие противоречи на добрите практики в трудовото законодателство и дори на трудовите права на гражданите. По тази причина не виждам смисъл този Законопроект да бъде приеман. Призовавам да го отхвърлим и най-вероятно в следващия парламент да бъдат положени усилия за приемане на ново, съобразено със съвременната икономика и съвременния свят трудово законодателство. Благодаря Ви.