Уважаема госпожо Министър, във връзка с огласения отново в националните средства за информация случай с майката на три деца от Сливен, отнети от служители на териториалната структура на подчиненото Ви ведомство, поради невъзможност тя да осигури условия за нормален живот на децата си, като третирам случая за представляващ държавен проблем и като намирам за необходимо да изразя острото си несъгласие с установените методи на работа в системата на закрилата на децата, Ви моля да отговорите:
Допустимо ли е в условията на европейска демократична България, при ясните и категорични критерии за защита в Конвенцията на ООН, разделянето на деца от родители поради бедност? Какви действия ще предприемете за изпълнение на изискванията за специализирано висше образование към работещите със и за деца, за да се осигури качествена подготовка на специалисти, както и система на последващо обучение и мониторинг на изпълнението? Защото в политиката за деца кадровите проблеми са много. Като принципал на държавните отговорности в социалната политика, ще предприемете ли инициатива за прекратяване лукса две държавни институции – Държавната агенция за закрила на детето и отделите за закрила на детето, освен Министерството на образованието и науката, в условията на недостигащ финансов ресурс, да размиват отговорностите си при решаване на конкретни казуси при мониторинг и контрол?
Поставям тези въпроси, защото наскоро публично националната мрежа за децата ги обяви като оценка за състоянието на политиката в областта на децата. Случаят в Сливен е показателен за острата нужда от отговорна национална политика за устойчиви и ефективни решения в борбата с бедността и срещу социалното изключване. Този случай засяга само отчасти тежки проблеми по политиката за и със деца, които изискват българската държава да предприеме категорични и решителни действия. Благодаря.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: