Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за информацията по развоя на случая, но не Ви попитах за него. Всеизвестно е, че с решителната намеса на община Сливен – на кмета и заместник-кмета, проблемът с бедността при майката се решава чрез заетост, а грижата за децата се осигурява чрез настаняването им в предучилищни заведения, а не в социални такива.
Мисля, че отговаряйки на въпроса за подготовката на заетите в системата, 10-те процента неквалифицирани, работещи по специфична материя, не са добър атестат за Министерството.
Освен това Вие отговаряте за заетите по образованост, а дали типът образование – психология, педагогика, социална педагогика, а може би и друг тип подготовка, съответства на изискванията? Освен това не е достатъчно да притежаваш образование, за да си готов да работиш с деца със специфични образователни потребности. А децата в риск, особено в нашия район – град Сливен, са в пъти повече, отколкото в голяма част от районите в България.
Преди малко обосновах моя въпрос към Вас и чрез позицията, която огласи националната мрежа за децата, една изключително убедителна експертно защитена позиция. Подчертавам, че не съм удовлетворен от казаното от Вас, защото очаквах тук да заявите решителност за предизвикване на сериозна дискусия по този проблем, а чрез него и по много други, които да завършат с национално съгласие по въвеждането на нормативна уредба, която би предпоставила продуктивна, резултатна и надеждна политика в грижата за децата. Благодаря.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: