Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Предвид на това, че всички знаем каква война по пътищата се води и колко загинали има при пътнотранспортни произшествия в България, мисля, че е крайно време да вземем малко по-сериозни мерки и предвид това, което върховните съдии като за последно ни поднесоха, че пешеходецът е виновен за смъртта си, ако бъде убит на пешеходна пътека, и ако водачът, който не е спазил правилата, остане невинен, всички колеги се обединихме върху решение, че е крайно време да се спре тази война. Всички ние сме пешеходци, всички сме родители, хора, които се движим по улиците на България. Мисля, че като законотворци трябва да сложим край на това, което се случва и по някакъв начин да помогнем да настъпи промяната в обществото.
Тъй като съм много развълнувана, искам да направя едно редакционно предложение, госпожо Председател; в чл. 119, ал. 5, тъй като възникнаха малки спорове, това предложение е: „При пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движение по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие“.
Не искам да влизам в конфронтация със съдии, но предвид съдебната ни система, която винаги оправдава хората, които са превишили скоростта, хората, които шофират с алкохол, които се дрогират и се качват на автомобила, и които шофират дори и без шофьорска книжка, след това се измъкват от наказание, живият пример го видяхме тази сутрин за един нарушител с 90 нарушения, който уби 3 младежи и избяга в чужбина, мисля, че е крайно време ние като законотворци да предприемем мерки и да сложим край на тази война. Благодаря Ви.
Можете да споделите то ва изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: