Мариана Тодорова

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Днес е ден за равносметка. Равносметка, върху която ще градим своите перспективи за бъдещето. Тази равносметка би била неискрена и фалшива, ако отново започнем да се замеряме с предизборни обещания, сочейки само вините на опонента. Как ще съхраним институционализма, как ще очакваме уважение, ако дори в последните минути градим тезите си чрез противопоставяне? Това показахме. Но това вече не печели доверие, а е нарицателно за политическо лицемерие и отблъсква хората.

Преди малко повече от две години обществото негодуваше срещу слабите държава и институции, срещу политическа и социална безотговорност, безработицата, бедността, липсата на бъдеще. Влязохме в този парламент след цикъл от избори – европейски и парламентарни. Случайно ли е, че сега ситуацията е подобна? Трябва да извлечем своята поука. Ако сеем омраза, ще пожънем отново силно фрагментиран парламент, неспособен да излъчи стабилно парламентарно мнозинство. Ако обещаваме неосъществими политики и мерки и се водим предимно от популизма, ще бъдем системно пращани на избори и референдуми, които ще придобият друг смисъл – на наказателни акции.

Като всеки предходен парламент и ние не успяхме да променим внушението, че политиката и общественото благо са две напълно несъвместими понятия. В началото се търсеше консенсус и съгласие, но отново се появи конфронтацията, противопоставянето, обидите. Работещите министри и народни представители станаха заложници на ленивите и кресливите. Стремежът към диалог постепенно изчезна.

В отиващото си днес Четиридесет и трето народно събрание не достигнахме пълноценен механизъм за дискутиране на важните проблеми, на предстоящите законопроекти и ефективното вземане на решения. Дали от прекалена самоувереност, или от нежелание за усложнявания, не се възприе идеята на АБВ да се създаде експертен Съвет по законодателство, който да подобрява качеството на текстовете и да изглажда законодателните несъвършенства?!

За съжаление, честа практика беше законопроектите да бъдат приемани не толкова според смисъла и полезността им за държавата, колкото според политическата тежест на групата, която ги предлага. Много от тях не се реализираха само защото са внесени от по-малки формации, или защото опонентът може да спечели и да си причисли инициатива, актив, успехи.

Не искам да звуча назидателно. Казвам всичко това не за да съдя, а за да можем да потърсим по-добри решения занапред.

В парламента АБВ изгради авторитетна, интелигентна, диалогична и дисциплинирана формация. Предлагахме множество идеи, отстоявахме каузи, успявахме там, където разумът и аргументите можеха да надделеят. Показахме, че не се страхуваме от референдумите чрез предложение за облекчаване на провеждането им. Проблемът не е в самите референдуми, а в политически ангажираните хора, които отказват да правят разяснителни кампании, дискусии, чрез които гражданите после да направят информиран избор.

Само АБВ участва в кампаниите и по двата референдума, като на последния се обявихме за трикратно намаляване на субсидиите и за смесена избирателна система. Имаме принос в множество социални закони, включително и чрез представителя ни във властта Ивайло Калфин. Пенсионната реформа, за която толкова много спорим, ще покаже своя ефект в бъдеще. Аз отправям предизвикателство към следващите претенденти да я управляват да я променят, ако намерят по-добро решение.

Има и редица други пакети от социални закони, които помогнаха много – семейните помощи за деца, социалното подпомагане, равнопоставеността на жените, трудовата миграция, трудовата мобилност и множество други. Съществен елемент е разработването на демографска стратегия с ясен план за действие.

По идея на Ивайло Калфин започна дискусията за ревизията на инвалидните пенсии. АБВ беше активен фактор в правосъдната реформа, енергетика, отбраната, сигурността, образованието и земеделието.

И ние направихме своя прочит на президентските избори и референдума. Те са вот против политическия елит и начина, по който се прави политика. Дадохме път на нови идеи, чиито носители са нови лица.

Ако искаме да налагаме реформи в отделни сектори, трябва да покажем, че можем да променяме и реформираме самите себе си по собствена воля, не просто чрез закони или чрез уставни ограничения. Занапред ще надграждаме постигнатото в социалната сфера, като наблегнем върху борбата с бедността, неравенството и експлоатацията. Ще заменим лозунгите с реални политики.

Около 60% от бедните в България са работещи. Това налага спешно увеличаване на доходите от труд. Страната трябва да спре да изтъква като сравнително предимство евтината си работна ръка. За сметка на това ние от АБВ ще работим за преструктуриране на икономиката отвъд макроикономическата стабилност чрез превръщането ѝ във високотехнологична с добавена стойност. Ще предложим и разумен механизъм за индексация на всички пенсии от доход и стаж.

За да има баланс ще предложим и много ефективни мерки и в демографската политика, съобразно с бюджетните възможности. Ще променяме концепцията на образованието и здравеопазването – да не се гледа като на пазарна ниша и пазарен дял, а като основен ангажимент на държавата.

За нас е важно да имаме достойна балансирана и ясна външна политика, в която България е активен фактор, а не пасивен приемник на решения. За всичко това ни е нужна ясна перспектива, а тя се крие в консолидация и стабилизация на лявото пространство. АБВ ще катализира обединение на принципна основа с формации, с които да изгради алтернативен център в лявото.

И аз, като всички останали колеги, искам да благодаря на всички парламентарни групи за сътрудничеството. Мисля, че ние намерихме път и език с всеки и, когато надделяваха разумните аргументи, можехме да се разберем.

Благодаря и на председателството на Народното събрание, на госпожа Цачева, че съумя да удържи страстите, да води и да балансира. Желая на всички колеги успех в предстоящата кампания. Нека бъдем по-големи реалисти, да бъдем смирени и да не разочароваме хората отново. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от лявата част на залата.)