Денчо Бояджиев

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На днешния ден преди 26 години Седмото велико народно събрание прие новата българска Конституция – четвъртата в нашата история след възстановяването на българската държавност. Триста и тринадесет народни представители положиха подписите си под нея. За мен е особена чест да се изправя днес пред Вас, защото аз съм един от тези 313, които преди 26 години тук, на тази банка, подписаха новата ни Конституция.

Изминалият повече от четвърт век е сериозен повод за равносметка и осмисляне на основните правила, разписани в нея.

На първо място следва да се отбележи, че с приемането на Основния закон бе възстановена парламентарната система на управление в България. Смяната на обществената система вече е поставена на конституционни законови основи.

Избрано със специализираните задачи и функции на Учредително събрание, тоест да изработи и приеме Конституция, Седмото велико народно събрание по волята на представените политически сили и на доминиращото разбиране за важността на историческия момент се превърна в реално народно представителство. В него бяха представени не само основните идейни течения, но и най-значимите обществени сили, както и популярни с гражданската си позиция български интелектуалци. В този смисъл може да се каже, че Седмото велико народно събрание беше най-близко до идеала за парламента като форум на нацията, като отражение на доминиращите в обществото дух и стремления. За съжаление това повече не се случи в следващите 26 години.

Разделението на властите е едно от най-сериозните достойнства на Конституцията – законодателна, изпълнителна и съдебна. Основният закон създаде нова институция – Президент на републиката, определен като държавен глава, който олицетворява единството на нацията. В качеството си на държавен глава той е надпартийна фигура, която трябва да гарантира държавността, да стабилизира конституционния строй и да балансира политическите сили и институции.

Новата ни Конституция е първата от действащите досега конституции, която въвежда и нова за България институция – Конституционният съд, като орган независим от парламента, президента и Министерския съвет.

Изминалите 26 години, независимо от всички трудности и лутания, доказаха стабилизиращата роля на нашата Конституция, доказаха се и включените в нея решения на парламентарни и конституционни кризи. Чрез възприетите европейски идеи и базови ценности на практика бе трасирана интеграцията на България в Европейския съюз, която се случи и поради безусловната съвместимост на нашата конституционна рамка с тази на останалите членове на Европейския съюз.

Уважаеми народни представители, добре е в днешния ден да си припомним още веднъж, че в четвъртата българска Конституция са вградени правно-политическите основи на парламентарната демокрация. Тя гарантира мирния преход, основните свободи и социални права на българските граждани.

Конституцията постанови, че България трябва да се развива като социална и правова държава. За съжаление тези добри и справедливи постановки в Основния ни закон днес се разминават драстично с българските реалности. В Конституцията е записано, че България е социална държава, която създава условия за право на труд, закриля майчинството и децата, жената-майка се ползва с особена закрила, осигурява безплатно медицинско обслужване и образование. За съжаление малка част от българите днес могат на практика да се възползват от тези основни свои права. Бедността и лошите условия на живот са една от главните причини за все по-оредяващото население на страната ни, да не говорим за достъпността до качествено медицинско обслужване и качествено образование.

И тук проблемът не е в българската Конституция, не тя е виновна за дългия, мъчителен и объркан български преход. В Конституцията е заложен социален модел на обществени отношения, който трябваше да се изгради и развива от съответстваща нормативна база, гарантираща правото на труд и достойно заплащане за всеки българин, тук, в родината му, правото на достъп до качествени медицински услуги и качествено образование за децата му. Към днешна дата това е наша отговорност като народни представители в българския парламент.

Преди 26 години българската Конституция бе изработена и приета в съдбоносен за България период в условията на остра политическа конфронтация. Нашите предшественици имаха волята и мъдростта да преодолеят своите идеологически различия и тесни партийни интереси, за да изпълнят възложената им от народа историческа мисия.

Парламентарната група на БСП за България заявява, че е готова да работи и е готова да работи с всички парламентарни групи. Искрено се надяваме това Народно събрание да прояви същите воля и здрав разум при изработването и приемането на качествени и адекватни закони в името на българските граждани. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)