Гергана Стефанова

Уважаема госпожо Председател, уважаеми и господа народни представители! Всеки път, като се зададе 1 ноември или 24 май, си мисля колко уникална е нашата страна! Няма друга държава в света, която да почита със специални дати своята култура, писменост, своите умове и духовни водачи, своите будители – факт, с който всички ние трябва да се гордеем.

Няма да е пресилено, ако кажа, че миналото на България, големите имена от нашата история, посветили се на нейната свобода и просперитет, са неизменна част от манталитета и израстването на всеки български гражданин, поколение след поколение. И така трябва да бъде! Защото народ, който не почита и не помни миналото си, няма как да гради своето добро бъдеще.

В Деня, в който си спомняме за будителите ни, някои задават въпроса: има ли съвременно проявление на това, или будителството остава там някъде, в далечната история, когато нашите предци са се борили за свобода и за културна идентичност на народа ни?

Аз съм убедена, че всяко време създава условия да има и да се наричаме „будители“! Всеки от нас днес може да бъде такъв и това не представлява голямо геройство. Дали някой ще организира съседа и заедно да почистят градината пред блока, дали някой учител ще подготви своите ученици за световна олимпиада, дали служители във фирма ще дадат иновативно предложение – примерите са много и във всички тях има дух на будителство. Длъжни сме да пазим този дух жив, защото той не само може да помогне за просперитета на страната ни, но и да ни донесе удовлетворение като хора.

Един от будителите от края на ХIХ век – революционерът Гоце Делчев, казва пророческите думи: „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите.“ Повече от 100 години по-късно всички ние знаем, че българската култура и духовност са фактори, които единствено са способни да ни поставят напред в сравнение с другите държави и народи.

Как се пазят духовни и културни ценности, когато битът и ежедневието всеки ден ни подлагат на изпитание? Ето и в това ние, като народ, сме уникални. Защото въпреки трудностите през така наречения „преход“, въпреки опитите, откъде ли не българинът да бъде обезверен и подчинен, в страната ни винаги е имало и ще има хора, които да се изправят и да защитават не само народа, но и неговите непреходни ценности.

В това виждам смисъла на днешния празник – да знаем кои сме, да знаем какво искаме да постигнем като народ и заедно с воля да го направим. Защото наистина носим непоколебим дух на старите будители. Честит празника!