Стефан Данаилов

Добър ден! Аз искам да заявя конфликт на интереси, защото ще подкрепя ветото на Президента, а съм онкоболен и затова заявявам конфликт на интереси.

Скъпи приятели, досега имах възможност да Ви слушам и гледам по телевизията. Дойдох специално, за да Ви предложа нещо.

Не обичам този остър тон, тези скандали и така нататък, когато наистина става въпрос за човешкия живот. Ако три – четири години съм в ремисия, не знам какво ще каже господ след месец, два, година. Явно химиите, които са ми наливали през годините, вече няма да действат, ще трябва да пробваме нова химия. Вие ще кажете: „Ти имаш пари, ще си купиш“. Аз имам, но тези хора, които нямат?!

Скъпи приятели, тук има лекари, има хора, които допускам, че също имат такова заболяване. Знам поне един, който има. Няма начин да не сте загубили близки от тази гадна, коварна, мръсна болест, няма начин!

Хайде да направим така: да направим две групи и да се разходим из софийската онкология и националната хематология, за да видите какви хора са вътре. Големият процент са млади хора, млади младини, които трябва да живеят, а не могат! Свидетел съм на безсилието на лекарите, които казват: „Всичко опитваме и не става, и не става, и не става!“.

Затова не ме интересуват тези милиони, те явно не са отишли на вятъра. Дайте обаче този път да направим не жест, да изпълним наше задължение. Нас са ни избирали хората. Тук има уважаеми мои колеги депутати, които доста години присъстваме тук. Много хора са заставали зад нашите кандидатури и много хора също са опарени от тази коварна болест. Едва ли ще нарушим толкова страшно бюджета, защото, като слушам д-р Дариткова, то едва ли не ще съсипем държавата, ако отделим тези 25 – 30 милиона.

Обръщам се към Вас като Ваш приятел, човек, който Ви уважава и обича. Скъпи приятели, дайте да сменим политиката и да постъпим най-човешки! Защото това, което не дай си боже Ви се случи да изживеете, да не знаете дали ще оцелеете, или не, е страшно! Страшни са миговете, когато чакаш да дойде лошото или чакаш да дойде доброто. Изпитвал съм го и затова си позволявам да го споделя с Вас.

Разчитам на Вашия разум. Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания от БСП за България. Единични ръкопляскания от ДПС.)