Уважаеми колеги, уважаеми господин Цветанов, по повод това, последното – с първия мандат и колко живота сте спасили, нека да Ви напомня, че точно първият мандат е този, в който милиард и половина от Здравната каса заминаха другаде. Сега тепърва да ни пробутвате тезата за превенцията – ами Вие знаете ли колко превенция можехте да направите с този милиард и половина? А може би половината от тези случаи, които лично споменахте, нямаше да се случат, ако тогава тези пари бяха отишли за превенция.

Сега...

Благодаря, уважаеми господин Кутев.

Втора реплика? Не виждам.

За дуплика? (Реплика от „БСП за България“.) Няма дуплика.

Лично обяснение на господин Данаилов.

Моля Ви, не се обаждайте от залата.

Господин Данаилов, заповядайте за лично обяснение.

Всякакъв съм бил, само „употребен“ не съм бил. „Употребен“ ми звучи като „изнасилен“.

Другарю Цветанов, съжалявам, мислех, че имате по-високо мнение за мен. Ако смятате, че някой може да докара Стефан Данаилов тук, в тази зала, и да сподели някакви свои мисли, много се лъжете – аз току-що влязох. И даже никой не ме е викал да дойда, аз съм болен човек.

Така че, много моля, грижете се за думите, които употребявате по отношение на мен и на моите другари.

И все пак, каквото и да говорите, колкото и да...

Благодаря, уважаеми господин Данаилов.

Други изказвания? Не виждам.

Закривам разискванията.

Имате изказване ли, господин Рашидов?

Заповядайте.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър! Колеги, с болестите не е хубаво много да се заиграваме. Не пожелавам на никого, аз казах, и на враговете си.

Надявам се, че господин Цветанов не по-малко от мен обича и уважава Стефан Данаилов, защото той е човек за обичане, той е един човек, без който историята няма как да мине. Аз имам и респект, и уважение към него и няма да коментирам нито една дума.

Онова, което искам да Ви кажа: този дебат отново започва да става много неприятен. Не си играйте...