Ихсан Хаккъ

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението на „Движението за права и свободи“ е Глава девета да отпадне изцяло.

Съществуването на Дирекцията по чл. 16, ал. 2 към централната администрация е неоправдано. Създаването и издръжката на такъв орган в органа, както казваме ние – един мини-ДАНС, на пръв поглед изглежда добре, но всъщност е напълно безцелно.

Обгрижването на инспекторите с многобройни правомощия, привилегии и допълнителни почивки и отпуски, високи заплати, допълнителни парични възнаграждения, доволствия и други материални стимули, категоризирането на труда им от първа категория, специални обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение, право на безплатно пътуване, тяхното въоръжаване и специално обучение и накрая – използването на специални разузнавателни средства, всичко това ги приравнява като агенти на ДАНС по Закона за ДАНС.

Срещу целия този човешки, финансов и материален ресурс следва да очакваме реципрочен резултат. Законът обаче ни казва друго – цялата сложна, скъпа, трудоемка и времеемка оперативно-издирвателна дейност накрая завършва с изготвянето ни съхранението на веществени доказателствени средства и тяхното предоставяне на съответните органи на съдебната власт.

Остава неясно защо и на какво основание Законът назовава тези събрани материали „веществени доказателствени средства“. Ясно е, че никое от тях не може да послужи като такова в каквото и да било производство – нито по Наказателно-процесуалния кодекс, нито по който и да е друг процесуален закон, просто защото не е събрано по установения за това от съответния процесуален закон ред.

От друга страна, никъде в Закона не е предвидено тези веществени доказателствени средства да се използват от самата Комисия за реализирането на някакъв конкретен правен резултат например административен наказателен акт, принудителни наказателни мерки, отнемане на имущество или други действия с конкретно правно значение.

В крайна сметка действията и разходите на инспекторите-разузнавачи на Комисията създават едно правно нищо, което никой орган не може да използва директно. Ако се довери на събраната информация и направи изводи, сезираният орган следва да извърши наново всички процесуални действия по своя Закон, за да им придаде доказателствена стойност. Надали е оправдано за такъв резултат да се пилее такъв ресурс.

Законът предвижда тази дирекция да се изгради чрез преместване на съответната специализирана дирекция от ДАНС. Може с голяма достоверност да се предположи, че такова преместване ще бъде доста болезнено и ще разстрои работата на звеното. Вероятно то ще бъде сравнимо с преместването на ГДБОП от МВР в ДАНС.

В крайна сметка преместването ще отслаби ресурса на ДАНС и с нищо няма да се увеличи потенциалът на предложената по чл. 16, ал. 2 Комисия. Благодаря за вниманието.