Тома Томов

Уважаеми господин Председател, почитаемо Събрание! Ще говоря за светците и покровителите ни. Къде са толкова други славни някога племена и народи? Потънали в Лета! А България пребъдва! Векове преди Джото, преди Свети Франциск от Асизи, векове още ще минат, докато се родят Микеланджело, Леонардо и Рафаело, Шекспир и Гьоте, Франсоа Вийон и Юго, Толстой и Томас Джеферсън.

Когато Лондон и Париж са заспали провинциални градчета, когато съвременният свят, нашият свят дори не е предчувствие. Дълбоко в кладенеца, към сиянието, което ни осветява и не намалява. Защото нашите светци и покровители са от първите. Тяхното слово е нашето начало. Заради тях сме още тук и ще бъдем!

Утре ще е най-хубавият ден на годината! Ще пратим децата си с цветя на площадите, за да честваме най-близкия до душите ни, най-неповторимия ни празник – 24 май, Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, Денят на светите братя Кирил и Методий.

Преди близо дванадесет века, след смъртта на учителя си Климент Охридски написва: „Облажавам златозарните ти очи, чрез които се премахна неразумната слепота и възсия благоразумната светлина, облажавам пречистите ти ръце, чрез които се изля върху моя народ благоразумен облак, който напои с боготечна роса изгорелите от греховната суша наши сърца“.

Вчера разговарях с академик Васил Гюзелев. Каза ми, че бачо Кольо преди да умре – професорът-историк Николай Генчев, който според мен е целунат от Бога, споделил, че България може и да я няма, да изчезне в следващите години. Академик Гюзелев нарече българската аристокрация – каквото и да значи това – късогледа, обвини я, че тя не се грижи и не пази своя народ.

Но има нещо, каза той, което не може да се унищожи, нещо тлеещо, което няма да загасне, което отново може да се разпали, нещо, което ще остане – нарече го „творящият дух на България“.

Когато му споменах за академик Лихачов, когото снимахме с режисьора Здравко Драгнев три дни през лятото на 1989 г., и той ни говореше, че ние българите не винаги сме имали държава – външна, но винаги сме имали държава – вътрешна, държава на духа. Гюзелев каза, че това Лихачов го е взел от един Разумник – указ от тринадесети век, където буквално пишело следното: „Знайте и това, на света има трима царе, както е Светата Троица на небето. Първото царство е гръцкото, второто царство е българското, третото царство е алеманското. С гръцкото царство е Отец, с алеманското е Синът, с българското царство е Светият Дух“.

Кирил, който е роден през 826 г. в Солун, вероятно е бил най умният човек на планетата по това време. В Константинопол само за три месеца усвоява граматиката, след което е изучавал Омир, Тукидид, геометрията, при Лъв и Фотий – диалектиката, и всички философски науки – риториката, аритметиката, астрономията, музиката и всички други елински изкуства. Завършва Магнаурската школа и след това е библиотекар на Патриаршията в църквата „Света София“. Напомня ми на Ибн Халдун – великият арабски мислител. Като него Кирил отива на мисия при сарацините в Багдад, участва в други мисии, в дискусии и накрая се уединява в безмълвие в манастира на планината Олимп в Мала Азия, където вече се е оттеглил неговият брат. Методий преди това е управлявал славянското княжество, бил е учител и пръв епископ на славяните.

Когато разбират мисията, за която са създадени, братята се уединяват, мисля, за седем години, и разговарят само с книгите в манастира „Полихрон“. Тяхното епохално дело е българската азбука – глаголицата. Тази графическа система е първото фонетично писмо, изцяло съобразено с особеностите на езика на племената в българската група. В основата на Кирило-Методиевия книжовен език е източнобългарският солунски диалект.

Вие знаете, следва Великоморавската мисия, която е провал – братята там остават 40 месеца, три години. През цялото време воюват с немското духовенство, което ги хули, че проповядват на несвещен език. Има триезична догма тогава. Позволени са само латински, еврейски и гръцки, и Кирил оспорва блестящо, нека си го спомним: „Не пада ли от Бог дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздуха? Как Вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?“.

В „Проглас към Евангелието“ Константин пише: „Затова чуйте, всички славяни, голяма мъдрост, в малка реч да кажа: голи са без книги всичките народи, понеже без оръжие не могат с врага на нашите души да се сразят. Те са готови за плена на мъките вечни, а тези букви, който възприеме, Христос премъдростта изказва и Вашите души укрепва.“

Борис I Михаил е водачът на дълбоката промяна, с Христовата сила и с кръстния знак. България на княз Борис I Михаил наистина бе тази страна, в която славянската писменост и книжнина ще могат да пуснат дълбоки корени, да дадат добри плодове.

Тук задавам един личен въпрос: възможен ли е бил провал на тази византийска дипломация, на византийската геополитика; провал, да кажем, на Кирило-Методиевото дело; разгром, празно място в световната история, да кажем, битката, която Методий води с немското духовенство, когато го хулят и бият с конски бичове, когато го хвърлят в затвора за две години и половина?

Знаете Константин Философ вече е умрял, завещава на брат си и на учениците си да продължат делото ето с тези думи: „Братя, ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда. След като завърших своя живот, аз падам на нивата. Ти много обичаш монашеството, но заради него ти не оставяй учението ни.“

Папи, знаете, сменят се. Новият папа Стефан V се намесва решително на страната на немското духовенство и със заплаха от проклятие забранява литургиите и свещените служби, прогонва ученика на Методий – Горазд, насилствено от архиепископския престол. Климент, Наум и Ангеларий са измъчвани, оковани във вериги, хвърлени са в затвора. Извеждат ги от Велеград, събличат ги голи и ги прогонват извън пределите на Великоморавия, а даже има и продадени на пазара за роби във Венеция.

Ако тази битка тогава е била загубена, ако тези хора са били убити, а те са по-малко от пръстите на едната ръка, вероятно друга щеше да е съдбата на нашата страна и на нашата нация. Част от оцелелите ученици на Кирил и Методий обаче се отправят към българските земи, а Борис отдавна жадува за такива мъже.

И тук започва чудото! Академик Антон Дончев говори даже за три чудеса. В столицата Плиска Борис в многобройни разговори с Климент, Наум и Ангеларий изгражда стратегията за една всеобхватна църковно-книжовна, просветна и организационна дейност за създаване на училища и за обучаване на църковен клир.

Само за седем години България обучава повече от десет хиляди свещеника, дава в ръцете им десет хиляди евангелия и те тръгват да проповядват на български език. Борис праща Климент в Кутмичевица, където неговите ученици са с най-добри познания, биват поставени за четци, дякони и свещеници. Във всяка област той има по 300 ученици. Симеон го ръкополага за пръв епископ, проповядващ българския език. Климент, знаете, опростява глаголицата, създава буквите на кирилицата. Днес той е един от седемте апостоли на България редом с Кирил, Методий, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Езикът ни тръгва на изток и днес той е планетарно явление – няколкостотин милиона души пишат с нашите букви.

Още през 1211 г. – представяте си кога, Българската църква благодари така: „На Кирила Философа, който преведе Божественото писание от гръцки на български и просвети българския род, новият втори апостол, през царуването на Михаил и православната императрица, неговата майка Теодора, които украсиха Божествената църква със свети икони и утвърдиха православието – вечна памет. На неговия брат Методий – архиепископът на Моравия Панонска, тъй като и той много се е потрудил за славянската книга – вечна памет. На неговия ученик Климент и на другите негови ученици – Сава, Горазд и Наум, тъй като и те много са се потрудили за славянската книга – вечна им памет“.

Слава и безсмъртие во веки веков! (Ръкопляскания.)